Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
Кметът Пфафендорф скоро дойде заедно с човека, който представяше полицията в Ландек.
Самуел ги пое и извика:
— Всичко, що е жена, кон или багаж, да ме следва!
След това, придружен от кмета и полицая, които представляваха властта и го освобождаваха от необходимостта да използва сила, той настани криво-ляво в къщите на селото жените, кутиите с шапки и колите.
След това се върна към мъжете.
— А вие, които предпочитате небето пред таваните и звездите пред свещите, следвайте ме.
XLVIII
ПУНШ В ГОРАТА
Самуел Гелб поведе групата по живописния път, който се изкачваше нагоре по залесения склон. Студентите вървяха близо четвърт час, после завиха наляво, тръгнаха по една малка пътека и изведнъж се озоваха на широка поляна, дълга около двеста крачки и оградена с гъст пояс от високи дървета.
Слънцето залязваше зад планината и сякаш за сбогом щедро обливаше клоните на дърветата с розовите си лъчи. Буйно поточе се спускаше по камъните край гората и припяваше със слабия си глас из водоскоците. Песента на хиляди птици се смесваше с този очарователен ромон и в такава съвършена хармония, че сякаш от потока се разнасяха прекрасни трели, а от птичите гърла струяха водни капки.
— Харесва ли ви този кът? — попита Самуел.
— Прекрасен е! — отговориха студентите.
— Добре тогава, настанявайте се.
Една част започнаха да издигат палатките, други разпънаха хамаци. Преди да тръгнат, по предложение на Трихтер бяха взели достатъчно постелки. Фресванст се зае да забива колчетата, но Трихтер го спря.
— Фресванст — смъмри го той, — ти май не се включваш в нашата история.
— Каква история? — изненадан попита Фресванст.
— Историята за Робинзон.
— И каква е тя?
— Ах ти, любителю на хубавото вино! Не си ли чел как Робинзон, след като не разполагал на острова със спалня, а не можел и да легне на земята, защото се страхувал от дивите зверове, взел че се качил на едно дърво и си направил легло в клоните му? Аз съм изпълнен с благородната амбиция да последвам великия му пример. Така че тази нощ ще прекарам не в легло, а в гнездо.
— А ако направя като теб и падна отгоре? — разтревожен попита Фресванст.
— Това само ще докаже, че не струваш и колкото един папагал! Слушай, Фресванст — тихо добави Трихтер, — преди всичко трябва да опровергаем някои клевети и да покажем на младежите, че ние никога не се напиваме. Така че бъди спокоен, ако се страхуваш да не паднеш, ще те завържа.
— Е, така може! В такъв случай се отказвам от палатка.
— Откажи се. Така за нас никой вече няма да говори, че никога не сме лягали в гнездо.
Докато бяха в ход всички тези весели приготовления, нощта се беше спуснала. Много преди уреченото време, още когато студентите седнаха на тревата за вечеря, се появи сияещата, горда и внушителна осанка на кмета, когото Самуел бе поканил на чаша пунш.
При появата си Пфафендорф бе посрещнат от бурни викове, които галеха сърцето, ала измъчваха ушите. Той оцени избора на Самуел и работата на студентите.
— Много добре! Чудесно! — каза той. — За вашите постройки сте отрязали най-хубавите клони и сте изкоренили най-младите дръвчета! Браво! Много умно, приятели, изключително умно!
Вечерята бе твърде оживена и никога не се бе случвало в една вечер да се съчетаят толкова много апетит и остроумие.
Когато вече бе дълбока нощ и дойде време за десерта, по предварително нареждане на Юлиус от замъка пристигнаха слугите с две бурета ром, ракия и всевъзможни средновековни чаши, измъкнати от колекцията в залата със съдовете. Останали незабелязани в мрака, те тайно подредиха огромните купи, напълниха ги с ром и ракия и ги запалиха.
Внезапно в гората избухна синкав огън. Червени, сини и розови пламъци играеха в огромните купи и изпълваха зелените дълбини на гората с фантастични отблясъци. Изненадани, че зората е настъпила толкова скоро, птиците се събудиха и започнаха да пеят.
— Да живее Шекспир! — извика Трихтер. — Сякаш сме в пето действие на „Веселите Уиндзорки“! Ето че вампирите танцуват под дърветата. Няма съмнение, че ще се появи и ловецът Херн. Хайде, приятели, да го потърсим! Аз ще го позная: на челото си има големи еленови рога. А! Ето го! Това е Пфафендорф.
— Предавам се! — извика пълничкият кмет, очарован от остроумната шега. — Скрих кой съм, за да не ви изплаша, ала сега няма как, принуден съм да се разкрия.
— За здравето на ловеца Херн! — извика Трихтер и грабна една огромна чаша.
Това бе знакът за началото. Изгасиха пунша, разсипаха го в чашите и удоволствието се премести от очите към устата.