Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Хей, еснаф такъв, селянино, роден по тези места, подобие на човек, което ме гледа с очи на риба, имаш ли достатъчно ум, за да ми кажеш къде тук се намира странноприемницата „Гарвана“?
— В Ландек няма странноприемница „Гарвана“ — отговори смаян селянинът.
— Странноприемницата „Златния лъв“, в такъв случай?
— Няма странноприемница „Златния лъв“ в Ландек.
— В крайна сметка най-добрата странноприемница на това място, идиот такъв?
— В Ландек няма никаква странноприемница.
При този отговор студентите нададоха рев на възмущение.
— Чуйте какво каза този полски човек — извика синигерът. — Нямало гостоприемница в Ландек.
— Къде ще оставя кутията си с шапки? — със страдалчески вид запита един студент.
— Къде ще оставя кучето си? — проплака една лисица.
— Къде ще оставя лулата си? — гневно извика една мъхеста къща.
— Ами аз — възкликна друг, — къде ще оставя зеницата на окото си, розата на пролетта, любимата на сърцето си?
— Жаден съм — каза Фресванст на Трихтер.
Всички започнаха да пеят със задгробен глас, който контрастираше на смисъла на думите, втория куплет на известната латинска песен:
На някои започваше да им се разваля настроението. Радостта от заминаването постепенно се вкисваше. Групи сърдити студенти се смесваха и блъскаха.
— Виж какво, Майер — каза съседа си една едра и здрава лисица, — току-що ми удари лакътя с гърба си, грубиян такъв.
— Глупак! — отвърна Майер.
— Глупак ли? Добре! След четвърт час те чакам на планината Кайзерщул. Ами сега! Къде ще намерим тук Кайзерщул?
— Колко досадно! Тук не знаем дори къде да се бием.
Един селянин извика:
— Ей, господин студент, внимавайте! Кучето ви…
Студентът го погледна строго:
— Да беше казал: „Господине, вашето куче…“, животно такова.
— Е, добре! Господине, вашето куче току-що ме ухапа.
— А, значи ти си се оставил да бъдеш ухапан от моето куче, нещастнико! Дръж, дръж!
И той наби селянина.
— Браво! — викаха студентите.
Хорът пригласяше с философско насърчение:
Трихтер и Фресванст казаха в един глас:
— Много съм жаден!
— Хей, тук ли ще пуснем корени, в това нелепо село и да останем като указателни стълбове? — попита един студент.
— Самуел трябваше да ни упъти.
— Самуел! Самуел! Къде е Самуел?
— Хей, Самуел, ела. Не знаем какво да правим, безредието става неуправляемо, бунтът въстава, безпорядъкът е нарушен.
— Кориолан, при волските не се ли яде, не се ли спи, не се ли пие?
Самуел пристигна спокойно, придружен от Юлиус.
— Какво има? — попита той.
— Нищо няма — отговори Майер.
— Какво ви липсва?
— Липсва ни това, което е най-необходимо за мъжа: кръчма.
— Деца без въображение! — упрекна ги Самуел. — Дайте ми пет минути и ще имате всичко, от което се нуждаете. Ще отида заедно с Юлиус в къщата на кмета и ще съставя програмата за бунта. Къде е Трихтер?
— Преди малко беше жаден.
— Нека го потърсят там, където има хвойнова ракия, и да ми го изпратят за секретар. Препоръчвам ви да не вдигате много шум, докато кралят работи.
— Бъди спокоен, Самуел! — изрева тълпата.
Самуел и Юлиус влязоха в къщата на кмета, която им бе посочена, където малко след това Трихтер се присъедини към тях.
Още не бяха влезли и изгнаниците, верни на своето обещание за тишина, започнаха да мучат с все сила:
XLVII
КМЕТЪТ ПФАФЕНДОРФ
Щом влязоха в дома на г-н кмета, Самуел, Юлиус и Трихтер се озоваха пред една огромна подпухнала и изплашена личност.
— Кметът? — попита Самуел.
— Защо ви е? — измънка едрият човек.
— За да поговорим с него.
— Не е за да му сторите зло? — плахо се осмели да попита този Фалстаф.
— Напротив.
— В такъв случай това съм аз.
— Имам честта да ви поздравя — каза Самуел. — Но сигурно имате друга стая освен последното стъпало на тази стълба. Ако позволите, ще се настаним там.
Кметът, целият разтреперан, ги въведе в кабинета си. Самуел седна.
— Ето какво — каза той. — Вземаме в свои ръце Ландек. Надяваме се, че няма да се съпротивлявате и ще ни спестите необходимостта да нападаме къщите. Университетът благоволи да се настани тук за известно време. Вие разбирате, че трябва да бъдем донякъде господари тук и може би ще имаме някои прищевки, на които е добре да не се противопоставяте. Идвам да се разбера с вас. Вие сте кмет на Ландек, аз съм крал на университета. Йерархията изисква да ми отстъпите властта си.