Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
След тези очарователни моменти не е трудно да се разбере защо Юлиус посрещна с такова съжаление момента, когато трябваше да се прибере.
— Знаеш ли, че за утре има организиран голям лов. — каза му Самуел.
— Зная — отговори Юлиус.
Вътрешно обаче бе започнал да се притеснява, че трябва да оставя Кристиане сама.
— Не е много удобно Кристиане да идва на нашите вечери — добави той, — но нали каза, че спокойно би могла да наблюдава лова на кон или в карета? Това би я разсеяло.
— Обещах й да не се показвам пред нея — хладно отвърна Самуел, — освен ако самата тя не ме повика. Тя знае много добре, че ще бъде чест и удоволствие за нас да участва в забавленията ни. Ти говори с нея и я доведи.
— Добре — каза Юлиус, — ще поговоря с нея още тази вечер, защото не мога все така да я оставям сама; или тя трябва да идва с мен, или аз да оставам при нея.
Когато се прибра, Юлиус разпалено описа сутрешната разходка и нощния концерт. Той й каза за лова на следвания ден и я покани да отиде. Тя можеше да го гледа от каретата, без никой да я вижда.
Сериозна и малко натъжена, Кристиане категорично му отказа.
Разделиха се недоволни един от друг: тя заради неговото веселие, а той заради нейната печал.
L
ТРИХТЕР И ФРЕСВАНСТ НАДМИНАВАТ СЕБЕ СИ
Кучешкият лай, виковете на студенти, съвещанията със слугите на Юлиус, звуците на фанфари, цвиленето на коне, подготовката на пушките, размяната на барута и куп други приготовления от този род, сами по себе си по-забавни от самия лов, изпълниха с надежда и радост утрото на третия ден.
Студентите се екипираха по възможно най-добрия начин. В цялата околност се наблюдаваше невероятно поскъпване на пушките. Болшинството бяха наети на два пъти по-висока цена, отколкото бяха купени.
Някои студентки с женско любопитство и мъжка смелост бяха яхнали коне и заредили пушките си и внасяха нежен елемент в строгата картина, създадена сякаш за четката на Вандер-Мюлен.
Юлиус намери Самуел като същински генерал да подготвя лова.
— Юлиус, бях забравил да ти кажа — засмя се Самуел, — че съм се приготвил за едър дивеч. Трябва да ти кажа, че твоите хора са чудесни. Майсторски претърсиха гората. Откриха следите от елен и от глиган. А и при тези царствени кучета несъмнено ни очаква чудесен лов.
Едва бе даден знак, когато студентите и кучетата хукнаха в пълен безпорядък. Едните крещяха, а другите лаеха. Въпреки усилията на Самуел ловът започна съвсем необикновено и приличаше на истинско нашествие на диви орди, което впрочем имаше своята прелест. Свиренето на тръбите, веселият или изплашен женски смях, виковете на мъжете, кучешкият лай, изтърваните изстрели на неопитните или нетърпеливи ловци, всичко това се смесваше и огласяваше гората като ураган.
И все пак стратегията на Самуел и опитността на водачите на кучетата победиха при цялата тази неразбория. Най-напред бе повален еленът, а после и глиганът.
Ловджийският рог триумфално изсвири и заглуши предсмъртното хъркане на дивото животно; после същото се повтори и с глигана.
В този момент се дочуха звуците на танцова музика. Скрибуцането на две цигулки бе съпровождано от весели възгласи. Чуваха се звучни смехове.
Две минути по-късно ловците видяха по пътеката да се задават двадесетина празнично облечени и сияещи двойки.
Това бе сватбата на Готлоб и Роз, които се бяха оженили същата сутрин.
Когато видяха студентите, сватбарите сякаш се изплашиха и поискаха да завият наляво.
Самуел отиде при Роз.
— Госпожо — галантно каза той, — позволете ми да ви предложа две блюда за вашата сватбена вечеря: един глиган и един елен. Защо не ни поканите да вечеряме всички заедно и да танцуваме до сутринта? И ще ме удостоите ли с честта да ми подарите първия кадрил?
Роз погледна Готлоб и той й кимна в знак на съгласие.
Съюзът между сватбарите и ловджиите бе потвърден от едно дуо на ловджийски рог и цигулка и всички се разделиха, за да се съберат отново на вечерята.
— Сега да започнем урока по история! — каза неуморимият Самуел. — Ще ви говоря за брачната институция от времето на Адам до наши дни.
— Браво! Това е истинската наука! — извика очарована аудиторията.
Дали от чистия въздух, или от примера на енергичния, разгорещен и неуморим Самуел, но възможностите на студентите сякаш бяха десеторно увеличени: действията и мисълта взаимно се поощряваха и тялото си отпочиваше в духовни занимания.
Сватбената вечеря бе великолепна. Кметът Пфафендорф се напи до козирката. Когато от дивеча останаха само костите, а от виното само бутилките, прозвуча един напев и балът започна. Самуел пое ръката на Роз, а Лолоте прие ръката на Пфафендорф.