Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Тя няма да напусне Грейстоун до женитбата — заяви изведнъж Стивън. Гласът му беше твърд, а очите му — леденостудени. — Дори и самият крал да дойде, за да я вземе оттук, аз и хората ми ще го посрещнем с меч в ръка.
Всички в залата впериха поглед в Стивън. Подобно предизвикателно държане си беше чиста измяна и открито неподчинение.
Ролф отиде при първородния си син и сложи ръка на рамото му.
— Не си на себе си, затова говориш така. Много по-лесно ще спечелим краля с подчинение и покорност, а не с мечове. Хайде, Стивън…
Стивън стана.
— Тя няма да напусне това имение, татко.
Това беше предизвикателство.
Бащата и синът впериха поглед един в друг. Накрая Ролф каза:
— Съгласен съм с теб, Стивън — ние сме съюзници, а не врагове. Аз също желая тя да остане тук до сватбата. Остави ме да поговоря за това с краля. Ще гледам да го убедя да насрочи сватбата за по-ранна дата.
— Как ще го постигнеш? — Тонът на Стивън беше саркастичен. — В края на краищата Руфъс ни разкри плановете си да нападне Карлайл. Според него сватбата сигурно изобщо няма да се състои!
— За нещастие Руфъс често не доглежда всички последствия на делата си. Обаче, тъй като той обича да мами и вбесява враговете си, ще му внуша, че Малкълм много ще се разяри, ако дъщеря му се омъжи, преди да превземем Карлайл.
Стивън стисна зъби.
— Той си е загубил ума! Този брачен съюз осигурява мир, а кралят ще унищожи всичко, което постигнахме досега, и защо? Защо? За още малко земя? За да стане господар над още няколко враждуващи кланове? За да превърне Малкълм в още по-непримирим враг?
Ролф докосна рамото му.
— Не се бой. Всеки ден ще го убеждавам да не предприема проклетото нападение.
Стисна рамото на сина си, за да му вдъхне увереност и се обърна към Бранд.
— Да вървим в двора. Ще разкажа на Руфъс за случилото се и ще настоявам да ускори женитбата.
След като те излязоха, Стивън се заразхожда мълчаливо, често хвърляше поглед към стълбите.
— Защо лекарят се бави? Стои там вече четвърт час.
Джефри дойде при него.
— Сигурен съм, че всичко е наред с нея, Стивън.
Стивън втренчи поглед в брат си. Сподели с него мъката си.
— Тя едва не загина.
— Нали оцеля? Бранд ни разказа какво се е случило. Върнал си я към живота, братко. — Джефри се поколеба. — Сигурен съм, че някой ден ще ти бъде благодарна.
— Не искам да ми благодари — изрече Стивън импулсивно. След това се изчерви силно. — Какъв глупак съм! Няма никаква надежда! Тя ме мрази и след като се оженим, ако изобщо се оженим, ще ме мрази още повече за това, че ще воювам срещу родината и близките й!
Джефри се поколеба, защото нямаше какво да му отговори.
— Ще се моля и за двама ви, Стивън. А може би мирът на границата ще се запази, както и мирът между вас.
По лицето на Стивън се изписа съмнение.
И двамата се обърнаха, когато чуха гласа на лекаря.
— Милорди, имам добри новини за вас — каза той, докато влизаше в залата.
— Тя добре ли е?
— Много е пострадала, но не открих някакви по-сериозни увреждания. Останала е без сили, но това е обяснимо. Предписах й диета от сурови яйца и волска кръв. Тя помага много за възстановяване дейността на сърцето. Очаквам за няколко дена повечето течности в тялото й да възвърнат обичайното си състояние, стига да следвате съветите ми.
Джефри кимна. Стивън попита напрегнато:
— Как е тя сега?
— Спи, но това е целебен сън. Милорд, предлагам ви да си починете и вие.
Стивън кимна и благодари на лекаря. Обърна се и се качи бавно по стълбите. Най-сетне позволи на изтощението да обхване тялото му. Стисна още по-здраво зъбите си. Мери беше жива, не беше умряла… слава богу… и ако Ролф запазеше голямото си влияние върху краля, двамата щяха да се оженят не след три седмици, а само след няколко дена.
Но какво ще стане после?
Джефри се запита какво ли е да обичаш една жена толкова, че да отдадеш с готовност живота си, за да спасиш нейния. Той се поддаваше понякога на изкушенията на плътта, а иначе само си представяше страстта, любовта, приятелството и мечтите.
Приближаващият конски тропот прекъсна мислите му. Джефри застина и се заслуша. Още нямаше дори седем часът. Ролф и Бранд току-що бяха тръгнали. Зачуди се дали е възможно Руфъс да е научил толкова бързо за местонахождението на Мери.