Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Пак я обърна по гръб.
— Дишай! — извика той. — Дишай, Мери, моля те!
Тя не помръдваше. Приличаше на труп.
Бранд го сграбчи изотзад.
— Стивън… тя е мъртва.
— Не! — извика той. В този миг реши, че никой и нищо на този свят, дори Бог, няма да му отнеме жената. На нея й трябваше въздух. Щеше да й даде своя.
Наведе се над нея и докосна устните й със своите. Отвори насила устата й. Насила вля животворния си дъх в нея. Отново, и отново. Стори му се, че тялото и потрепва леко, и го обхвана свирепа надежда.
— Стивън, спри — изрече измъчено Бранд някъде над него. Стивън не го чу. Ръцете му се притиснаха към малкия й гръден кош. Натисна го, докато вкарваше още от въздуха си в белите й дробове. Налучка ритъм, който да прилича на собственото му дишане.
Мери като че ли се затопляше под бузата му.
Спря за малко, обгърна лицето й с ръце и се втренчи в нея. Тя не изглеждаше вече толкова синя и като че ли помръдваше… Мили боже, тя дишаше!
Викът му приличаше много на ридание. Стивън се строполи до нея.
— Тя диша! — възкликна някой. — Де Уорън й спаси живота!
Стивън вдигна ръка към очите си, за да не го види някой, че плаче. Сълзите му рукнаха неудържимо. Не беше плакал от седемнадесет години. Това беше истинско чудо. Той смяташе, че е забравил как се плаче.
— Доведете лекар и донесете кожи — нареди Бранд. Стивън усети, че брат му загръща с туниката си почти голото му тяло. Не носеше нищо друго освен тесните си панталони. Трепереше от студ, но отхвърли туниката, без да обръща внимание на протестите на Бранд и седна. Бяха наметнали и Мери. Той я притегли в обятията си и стана с помощта на брат си. Мери беше жива, но едва дишаше и беше бледа като призрак. Той и Бранд се спогледаха.
— Доведи ми кон — каза той. — А след това прати лекаря в Грейстоун.
Стивън положи Мери на леглото си, бързо и сръчно свали прогизналите й дрехи и я уви в няколко вълнени одеяла и една тежка лисича кожа. Мери още беше смъртнобледа. От време на време тялото й се разтърсваше конвулсивно. Беше в безсъзнание.
Без да се подвоуми и за миг, Стивън смъкна мокрите си дрехи и легна до нея. Притегли тялото й в прегръдките си и между краката си. Затърка ледените й ръце. В погледа му се четеше горчивина, гняв и уплаха. Мислеше с отчаяние, че тя го мрази прекалено много. Ако не познаваше Мери, би си помислил, че станалото е някакъв нощен кошмар. Невероятно бе, че една жена е могла да прибегне до такава отчаяна постъпка само и само да избегне нежелания брак. А освен това кой, кой бе дръзнал да се опита да я убие? Кой беше зад маскирания злодей?
— Тя се опита да избяга — каза Стивън малко по-късно в долната зала. Всички хора на Де Уорън се бяха събрали в залата. Присъстваше даже и Джефри, който бе преспал тук и възнамеряваше да се върне в Кентърбъри сутринта. — Но планът й се провали. Защото един маскиран мъж се появи изотзад и я блъсна в Темза, докато тя чакаше лодката.
В залата се възцари злокобна тишина. Накрая Ролф каза:
— Трябва да внимаваме много тя да не се опита пак да предприеме някой глупав опит за бягство. И разбира се, този, макар и неуспешен, опит за убийство… трябва да си отваряме очите на четири, за да не успеят убийците при следващото покушение.
Стивън беше уморен до смърт, но седеше на дългата маса, подпрял главата си с ръце.
— Смятам, че Адел Бофор е замесена в опита за бягство.
— Адел Бофор? — възкликна Джефри. Вдигна вежди и лицето му побеля. — Наистина ли смяташ, че тя е виновна?
— Никак не е доволна от това, че се женя за Мери — заяви Стивън.
Джефри не отвърна нищо. Бранд се изкашля.
— Не ми е приятно да го казвам, но тя беше тук тази сутрин.
— Какво?
— Връщах се в Тауър от ъъъ, ами, от едно място за забавления. Чух викове и дойдох да видя какво става. Много се изненадах, когато ми казаха, че си скочил в Темза. Докато чаках да се покажеш, видях Адел с крайчеца на окото си. Мисля, че като другите беше поразена от случилото се. Криеше се в сенките до стените. Щом ме видя, се обърна и избяга.
— Със сигурност тя не е убийцата — изрече през зъби Джефри.
— Има и други дворцови групировки, които имат пръст в гази работа — посочи Ролф. — Дънкан, Монтгомъри и Роджър Бофор са най-недоволни от предстоящия брак и съюза, свързан с него. Предположенията няма да ни доведат доникъде. Трябва да намерим неопровержими факти. Ако намерим някого от наемниците, взели участие в подготовката на бягството, ще го накараме да проговори.
— Всички наемници в момента прекосяват канала и пътуват за Франция — каза Бранд. — Ако имат поне малко здрав разум.
— Наемниците не са кой знае колко умни — сухо каза Ролф. — Засега ще оставим нещата така. Скоро ще плъзнат всякакви слухове. Те трябва да бъдат пресечени още в зародиш. Ще подметна тук-там, че Мери е била отвлечена и хвърлена в реката. Ще накарам всички да разберат колко сме недоволни. Обещавам ви, че всички кандидат-убийци ще размислят два пъти, преди да опитат отново.