Колекционерите [The Collectors - bg]

По-късно вечерта се събраха в къщичката на Стоун, където Анабел и Милтън дадоха отчет за срещата си с архитектите. Използвайки необичайните свойства на паметта си, Милтън начерта подробна скица на мястото, от което се управляваха както противопожарната система, така и вентилационната и климатичната инсталация.

— Знам къде е — обяви Кейлъб, след като разгледа скицата. — Мисля, че става въпрос за най-обикновен склад.

— Дали е заключен? — попита Стоун.

— Вероятно да.

— Сигурен съм, че разполагам с комплект ключове, които ще го отворят — каза Стоун.

— Комплект ключове? — учудено го погледна Кейлъб. — Какво означава това?

— Означава, че е решил да проникне в това помещение — спокойно отвърна Анабел.

— Оливър, не може да го мислиш сериозно! Признавам, че те пуснах в хранилището под маскировката на германски учен, но категорично се противопоставям на идеята да проникнеш с взлом в Библиотеката на Конгреса!

— Играл си ролята на германски учен? — любопитно попита Анабел, извръщайки се към Стоун. — Това е впечатляващо!

— Моля ви, не го насърчавайте! — сопнато рече Кейлъб. — Оливър, може би забравяш, че аз съм държавен служител!

— Да сме злоупотребявали някога с този факт? — попита Рубън.

— Кейлъб — въздъхна Стоун, — ако не влезем в това помещение, усилията ни да се сдобием с архитектурните планове отиват на вятъра. — Пръстът му посочи скицата. — Сам виждаш, че тръбите на вентилационната и климатичната инсталация в хранилището тръгват от помещението, от което се управлява противопожарната система. Ще ги проверим едновременно.

— Помещението се намира встрани от главния коридор на подземието — обясни Кейлъб. — А той е изключително оживен, защото много хора го използват. Няма начин да проникнем незабелязано.

— Ако се държим така, сякаш това ни е работата, едва ли някой ще ни обърне внимание.

— Прав е, Кейлъб — намеси се Анабел.

— И аз ще дойда! — избоботи Рубън. — Писна ми да ме държите далеч от купона.

— Ами ние? — пропя Милтън.

— Не мога да вкарам там цяла армия! — троснато отвърна Кейлъб.

— Ние с теб ще бъдем резерва, Милтън — утешително рече Анабел. — Всяка акция се нуждае от такава.

— Много добре, оставате резерва — погледна я странно Стоун. — Проникваме още тази вечер!

— Тази вечер ли?! — възкликна Кейлъб. — Ще ми трябва поне една седмица, за да набера кураж! Аз съм нерешителен, по дяволите. Още в основното училище ме назначиха за библиотекар, но аз се уплаших и избягах!

— Можеш да се справиш, Кейлъб — успокои го Милтън. — Днес аз се почувствах абсолютно по същия начин, но бързо разбрах, че не е чак толкова трудно да измамиш някого. След като аз успях да се справя с архитектите, ти положително ще успееш, още повече, че става въпрос за мястото, където работиш. На какъв техен въпрос не би могъл да отговориш?

— О, не знам — притеснено сви рамене Кейлъб. — Вероятно най-трудно ще ми бъде да отговоря на въпроса как, по дяволите, съм се съгласил на подобно нещо! Освен това няма да имаме време, тъй като ще затворят сградата.