![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Кейлъб вдигна крак от педала и колата спря до тротоара. Камионетката зави към портал, отворен от униформен пазач.
— Това трябва да е складът — каза Стоун, докато пазачът затваряше след автомобила на компанията.
— Е, нищо повече не можем да направим — въздъхна с видимо облекчение Кейлъб. — Да се връщаме, защото след тази кошмарна вечер наистина имам нужда от чаша капучино!
— Трябва да проникнем вътре — обади се Стоун.
— И аз мисля така — подкрепи го Рубън.
— Вие и двамата сте откачени! — извика Кейлъб.
— Можеш да чакаш в колата — успокои го Стоун. — Но аз наистина трябва да разбера какво става там вътре.
— А ако ви хванат?
— Значи ще ни хванат, и толкоз. Мисля, че сме длъжни да опитаме.
— А аз да си стоя в колата, така ли? — разколеба се Кейлъб. — Няма да е честно, защото вие ще рискувате…
— Чакаш вътре, готов да потеглиш бързо, ако се наложи — прекъсна го Стоун.
— Точно така, Кейлъб — добави Рубън.
— Е, след като казвате… — съгласи се библиотекарят и стисна волана с решителен вид. — Много ме бива да паля гумите!
Стоун и Рубън слязоха от колата и се насочиха към оградата. Намерили прикритие зад купчина дъски, те насочиха вниманието си към камионетката, която беше паркирала в далечния край. Работниците слязоха и тръгнаха към главната сграда. Няколко минути по-късно те се появиха отново, облечени в обикновени дрехи, и се насочиха към колите си. Пазачът заключи портала след тях и се прибра.
— Най-добре ще е да прескочим оградата от другата страна, по-близо до камионетката — прошепна Рубън. — По този начин ще я използваме като прикритие, в случай че някой от охраната излезе.
— Добър план — кимна Стоун.
Не след дълго се озоваха на удобно за катерене място, Стоун вдигна някаква пръчка и я запрати срещу мрежестата ограда.
— За всеки случай — обясни той. — Искам да съм сигурен, че по нея не тече ток.
— Ясно.
Предпазливо се покатериха през оградата и скочиха от другата страна. Огледаха се и затичаха към камионетката, приведени към земята. На половината път Стоун изведнъж спря и направи знак на приятеля си да залегне. Изчакаха известно време, оглеждайки се на всички страни, после отново тръгнаха. На няколко метра от камионетката Стоун рязко зави и хукна към ниска бетонна постройка без прозорци. Рубън забърза след него.
Вратата беше заключена, но връзката на колана на Стоун отново свърши работа.
Складът беше пълен с цилиндрични контейнери. В ръката на Стоун светна миниатюрно фенерче. Работната маса наблизо беше покрита с безразборно разхвърляни инструменти. В ъгъла имаше малък бояджийски компресор, до който бяха подредени големи кутии с бои и разредители. На стената бяха окачени портативна кислородна бутилка и предпазна маска. Стоун насочи фенерчето си към контейнерите и започна да чете надписите върху тях: „FM–200“, „FE–25“, „ИНЕРГЕН“, „Халон 1301“, „СО2“. Вниманието му бе привлечено от надписа върху последния цилиндър и той се наведе да го разгледа по-добре.
— Погледни — прошепна Рубън и посочи към някакъв надпис на стената.
— „Файър Контрол Лимитед“ — нетърпеливо кимна Стоун. — Вече го познаваме.
— Прочети какво пише под него.
Стоун се подчини и шумно си пое дъх.
— „Файър Контрол“ е филиал на „Парадайм Текнолъджис“!
— Собственост на Корнилиъс Бихан — мрачно добави Рубън.
— Което означава, че е излъгал Кейлъб, когато го е разпитвал за вентилите в хранилището!
Стиснал кормилото, Кейлъб не отделяше поглед от телената мрежа.
— Хайде, защо се бавите?! — нетърпеливо прошепна той.
В следващия момент се просна странично на седалката, тъй като иззад ъгъла изскочи някаква кола и бързо се насочи към портала. Сърцето му заби силно, като видя логото на частна охранителна фирма върху страничните врати и едрата немска овчарка на задната седалка.
Трескаво бръкна в джоба си за мобилния телефон, но с досада установи, че батерията му е паднала. Постоянно забравяше да зарежда проклетото апаратче най-вече защото никак не обичаше да говори по него.
— Мили боже! — простена той, после направи опит да се стегне. — Хайде, Кейлъб Шоу, можеш да го направиш! Можеш! — Изпусна въздуха от гърдите си, концентрира се и започна полугласно да рецитира едно от любимите си стихотворения: — Още половин левга, само половин левга до Долината на смъртта! Напред, доблестни воини! Пригответе оръжията!
Замълча и напрегна взор към портала, където се развиваха събитията от реалния живот — с обучени кучета и въоръжени мъже. По гърба му пробягаха тръпки, куражът бързо го напусна. В крайна сметка онези доблестни воини са били напълно пометени!