Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Какво е това?
Кейлъб накратко му разясни принципа на действие на системата, след което добави:
— Планираме да подменим този газ с някой от по-модерните, които не вредят на озоновия слой.
— Ясно — кимна Бихан. — Благодаря за обиколката.
Кейлъб го изпрати до вратата, набра номера на Стоун и му разказа за посещението.
— Доста любопитен е заобиколният начин, по който те е подпитвал дали Джонатан има врагове — рече Стоун. — Това ме кара да си мисля, че може би търси някой, на когото да стовари вината за убийството. Твърде многозначителен е и фактът, че те е попитал дали си разгледал цялата къща. Дали пък не е знаел за воайорските склонности на съседа си?
След като приключиха разговора, Кейлъб взе книгата, която беше извадил от хранилището на Дехейвън, и се спусна в лабиринта от подземни коридори на сградата „Мадисън“, където се помещаваше отдел „Реставрация“. Помещението беше разделено на две — в едната зала се реставрираха книги, а в другата — всичко останало. С тази дейност се занимаваха близо сто души опитни реставратори, чиято грижа беше възстановяването на редки и на не чак толкова редки предмети. Кейлъб влезе в залата за книги и се насочи към една от масите, до която слаб мъж със зелена престилка внимателно прелистваше страниците на древен ръкопис, пристигнал от Германия. Наоколо бяха пръснати различни инструменти, вариращи от ултразвукови поялници и тефлонови шпатули до старовремски ръчни преси и ножове за фино изрязване.
— Здравей, Монти.
Монти Чеймбърс го погледна иззад тъмните очила с дебели рамки и потърка плешивото си теме с ръкавицата. Необичайно вдлъбнатата, издаваща малодушие брадичка едва изпъкваше на гладко избръснатото му лице. Не си направи труда да отговори на поздрава, а само леко кимна. Отдавна надхвърлил шейсетте, Монти беше най-добрият реставратор на библиотеката от десетилетия насам. Възлагаха му най-трудните задачи, но той неизменно се справяше с тях, без да допусне нито един провал. Носеше му се славата, че е в състояние да възстанови дори и безнадеждни на пръв поглед ръкописи и печатни издания. Ценяха го заради изключително умелите и чувствителни ръце, заради оригиналния творчески подход към възстановяването на старите книги, а също така и заради огромните му познания в областта на консервацията и реставрацията.
— Нося ти нещо частно, Монти — съобщи Кейлъб. — Разбира се, ако имаш време… — Вдигна книгата в ръката си и обяви: — „Гневът и здравият разум“, с пострадали от влагата страници, собственост на Джонатан Дехейвън. На мен ми възложиха да подготвя колекцията му за продажба.
Монти пое книгата, разгледа я от всички страни и пискливо попита:
— За кога?
— О, разполагаш с много време. Все още сме в началната фаза на оценката.
Реставраторите от класата на Монти обикновено работеха върху няколко неща едновременно — както по-големи, така и по-дребни. Оставаха до късно вечерта, а понякога идваха и през почивните дни, за да работят на спокойствие. Но Кейлъб знаеше, че Монти притежава и добре оборудвана домашна работилница в покрайнините на Вашингтон, където изпълняваше външни поръчки.
— Обратима? — попита Монти.
Според въведените наскоро правила на работа всяка реставрация трябваше да бъде обратима — тоест книгата да може да се възстанови в първоначалния си вид. В края на деветнайсети и началото на двайсети век бяха прибягвали до така нареченото „разкрасяване“, но за съжаление този метод бе довел до тотално репродуциране на огромен брой стари книги, изхвърляне на оригиналните им корици и подшиването на книжното тяло с ярка кожа, понякога украсена с абсурдно изглеждащи фрагменти. Общо взето, такива книги изглеждаха добре, но историческата им стойност бе унищожена завинаги, защото не е възможно да се възстанови първоначалният им вид.
— Да — кимна Кейлъб. — Но ще те помоля да ми предложиш в писмен вид методите, до които възнамеряваш да прибегнеш. Ще ги приложим към книгата, когато я обявим за продажба.
Монти кимна и отново се залови за работа, а Кейлъб се обърна и тръгна към изхода. Някъде в средата на лабиринта от коридори той отново се разтресе от смях.
— Милти — промърмори под нос той. — Как ли изглежда с новата си прическа?
Все още не знаеше, че това ще е последният му искрен смях за дълго време напред.