![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Добре, но той по някакъв начин е отишъл горе да си прибере камерата — възрази Рубън. — Защо не е върнал решетката на мястото й?
— Вероятно се е опитал, но веднъж изкривени, тези решетки трудно възвръщат първоначалната си форма. — Очите на Стоун загрижено се спряха върху лицето на Кейлъб. — Хей, добре ли си?
Лицето на приятеля му беше станало пепеляво.
— Ако това е вярно, значи Джонатан е бил убит от човек, който работи в библиотеката! — прошепна той. — Външни хора не могат да влизат в хранилището без придружител!
— Чухте ли това, по дяволите? — изведнъж изсъска Рубън.
Стоун се завъртя към вратата.
— Някой идва! Елате насам, бързо!
Втурнаха се към пространството зад вентилационните тръби, като Рубън почти носеше на ръце парализирания от ужас Кейлъб. Секунди по-късно двойната врата се отвори и в залата влязоха четирима души в сини работни комбинезони. След тях се появи малък електрокар, управляван от пети работник, а процесията завършваше някакъв мъж с клипборд в ръце, очевидно началникът им.
— Ще извадим ей тези — разпореди се той, посочвайки три от големите цилиндри, два от които бяха свързани с тръбите. — На тяхно място ще монтираме новите.
Работниците мълчаливо започнаха да демонтират огромните цилиндрични контейнери, докато Стоун и останалите ги наблюдаваха от прикритието си.
Рубън погледна към Стоун, който опря пръст до устните си и поклати глава. Кейлъб трепереше толкова силно, че се наложи да хванат ръцете му.
Половин час по-късно цилиндрите бяха свалени и заменени от новите. Електрокарът напусна помещението, следван от работниците. Стоун изчака вратата да се затвори след тях и пристъпи към новомонтираните контейнери.
— FM–200 — установи той. — Значи действително подменят газа, както спомена Кейлъб.
— Предполагам — промърмори библиотекарят.
— Тръгваме след тях! — обяви Стоун.
— О, не, Оливър, моля те! — изскимтя Кейлъб.
— Няма как.
— Не искам… Не искам да умра!
— Я се стегни! — изсъска Стоун, хвана го за раменете и здравата го разтърси.
— Хей, не ми харесва това, което правиш! — гневно го изгледа Кейлъб.
— Накъде е товарната рампа? — не му обърна внимание Стоун.
Тръгнаха в посоката, в която посочи Кейлъб, но в същия момент телефонът на Стоун изжужа. Беше Милтън.
Стоун му разказа с няколко думи за развоя на събитията.
— Тръгваме след контейнерите, ще те държим в течение — заключи лаконично той и прекъсна връзката.
Милтън изключи мобилния си телефон и се извърна към Анабел, седнала на леглото в хотелската стая.
— Това може да е опасно, защото нямат представа в какво се забъркват — промълви тя, след като изслуша разказа му.
— Нищо не можем да направим.
— Хей, забрави ли, че сме резерва? — извика младата жена, стана и отвори вратичката на гардероба. В ръката й се появи малка кутийка и Милтън смутено отмести очи, защото това бяха тампони.
— Не се шашкай — усмихна се Анабел. — Не си ли чувал, че жените крият разни неща между тампоните си? — Тя отвори кутийката, извади нещо от нея и го пъхна в джоба си. — Компанията се казва „Файър Контрол“, нали? Предполагам, че са тръгнали към склада й. Дали ще можеш да го откриеш?
— В хотела ти има интернет — каза Милтън, обърна се към компютъра на масичката и пръстите му затичаха по клавиатурата.
— Виж дали наоколо няма и някой по-голям магазин — подхвърли тя.
— Има — кимна след кратък размисъл той. — Освен това работи до късно.
— Много добре.
37
Очуканата „Нова“ следваше на почетно разстояние камионетката с надпис „Файър Контрол Лимитед“. Зад волана беше Кейлъб, до него Стоун, а Рубън се беше разположил отзад.
— Защо не се обадим в полицията и да оставим работата на тях? — недоволно промърмори Кейлъб.
— А какво точно ще им кажем? — изгледа го Стоун. — Сам каза, че библиотеката подменя противопожарната си система, а тези мъже отпред правят точно това. Само ще привлечем вниманието им върху себе си. Тук не ни трябват ченгета, а дискретно наблюдение.
— Страхотно! Значи аз поемам риска вместо полицията! Вече не знам за какво плащам данъци, по дяволите!
Камионетката зави наляво и пое по най-дясната лента на платното. Прекосиха центъра в района на Капитолийския хълм и се насочиха към един от по-малко приветливите квартали на града.
— Намали, защото всеки момент ще спрат — предупреди Стоун.