Колекционерите [The Collectors - bg]

Въведе ги в кабинета си и ги покани да седнат край малка заседателна маса.

— Зная, че сте зает човек и затова ще премина направо към въпроса — започна Анабел. — Както споменах по време на телефонния ни разговор, аз съм изпълнителен директор на ново архитектурно списание, което ще се разпространява в Европа.

— Le Balustrade — кимна Келър, хвърлил кратък поглед на отпечатаната едва тази сутрин визитка. — Умно избрано име.

— Благодаря — усмихна се Анабел. — Рекламната агенция изхарчи доста от нашите пари, докато се спре на него. Сигурна съм, че знаете за какво говоря.

— О, да — засмя се архитектът. — И ние минахме по този път, но в крайна сметка решихме просто да сложим имената си.

— Много бих искала и аз да имам подобна възможност.

— Но вие не сте французойка, нали?

— О, това е друга история. Аз съм „трансплантирана“ американка, която се влюби в Париж още като студентка по линията на програма за обмен. Говоря езика, колкото да си поръчам вечеря и бутилка хубаво вино, а вероятно и да се забъркам в неприятности…

Произнесе няколко думи на френски с акцент, който накара Келър да избухне в смях, а след това да признае:

— За съжаление аз не говоря и толкова.

Анабел отвори коженото си куфарче и извади репортерски бележник.

— За тема на първия брой решихме да направим материал за преустройството на сградата „Джеферсън“, реализирано от вашата фирма със съдействието на главния архитект на Капитолия.

— Това беше изключително престижна поръчка — кимна Келър.

— И доста продължителна като реализация, нали? — попита Анабел. — Доколкото ми е известно, тя е продължила от 1984 до 1995 година.

— Виждам, че сте си научили урока — отвърна архитектът. — Но трябва да добавя, че поръчката включваше и реставрация на сградата „Адамс“ на отсрещната страна на улицата, както и почистване и консервация на стенописите в сградата „Джеферсън“. Тази работа отне десет години от живота ми.

— И вие я изпълнихте великолепно. Доколкото съм запозната, нужни са били сизифовски усилия дори само за реставрацията на главната читалня с нейните носещи колони и стени — най-вече на централния свод, чиято конструкция е била далеч от изискванията за безопасност… — Милтън беше изтеглил информацията от интернет, а Анабел я беше прегледала само веднъж просто защото обемът й възлизаше на няколкостотин страници. В погледа, който той й хвърли, се четеше дълбоко смайване, тъй като гостенката говореше гладко и спокойно, сякаш беше на „ти“ с многобройните архитектурни проблеми на старата сграда.

— Е, това наистина е така — кимна архитектът. — Но не бива да забравяме, че сградата е строена преди повече от сто години и за времето си е била истинско архитектурно чудо.

— Признавам, че позлатяването на Факела на знанието в горната част на купола, при това с двайсет и три карата и половина чистота на метала, е едно наистина гениално хрумване — каза Анабел.

— Не бих си приписал заслугите за него — скромно отвърна Келър. — Но той наистина изглежда великолепно на фона на патинирания меден покрив.