Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Тази нощ пилотът на Виджи-то имаше сериозен проблем.
— Губя пространствена ориентировка — каза той на Маккой.
— Вярвай на топката — отвърна му РК-то. — Крилете ти са хоризонтални, палубата се движи, намали корекциите. Леко си над глисада, отнася те в ляво... Внимавай с курса! — Виджилънтът беше голям самолет с шейсет фута разпереност, а между ограничителните линии на полосата за кацане имаше 115.
— Вдигни лявото крило, дай малко газ... по оста си. Виджи-то пресече рампата и дясното му крило увисна.
— Хоризонтирай крилата — изрева Маккой по радиото.
Виджилънтът се наклони наляво, носът му се издигна. Джейк метна поглед на монитора — РА-5С беше прекалено вдясно — краят на крилото му бе почти над ограничителната линия.
Той чу грохота и погледна към самолета точно навреме, за да види огнените езици на форсажа — всеки от по петнайсет фута. Светлината разкъса нощта, придавайки призрачен вид на самолетите и хората, които чакаха отвъд дясната ограничителна линия.
Големият самолет прелетя с кука, висяща на не повече от пет фута от палубата и се издигна отново в небето. Едва тогава пламъците на форсажа изчезнаха. Грохотът от двигателите продължи още няколко мига и отмина.
Среща с огнедишащ змей, помисли си Джейк, леко шашнат от сцената, на която току-що стана свидетел.
— Новобранец, това му е първото плаване — каза Маккой на колегите си и продиктува забележките си на наблюдателя.
Клатенето на кораба бе по-осезателно, особено тук, на платформата. Когато палубата достигаше горната точка на отклонение, той усещаше как краката му олекват.
Маккой също забеляза това и увеличи ъгъла на глисадата във фреснелните лещи от три и половина на четири градуса. Свръзката уведоми диспечерите в Центъра.
След секунди на глисадата се показа нов самолет, този път А-7 „Корсеър“.
— Три едно нула, топка на Корсеър, 3,2.
— Прието. Четири градуса глисада. Палубата се клати.
Този беше старо куче. Маккой се обади само веднаж — малко повече газ и това беше всичко. Закачи третото.
Следваше Фантомът, който вече мина веднаж на втори кръг. Този път заходът му беше по-установен. Но четириградусовата глисада го подведе, през цялото време поддържаше висока скорост, над рампата прелетя много плоско и отново мина на втори кръг.
А-7, който дойде след него, се нуждаеше от доста подсказване и корекции, но успя да закачи въже. Последва го Фантомът, който Маккой бе командвал на втори. След него бе нов А-7 — Маккой го изпрати на втори, защото палубата му избяга надолу точно когато коригираше високото идване и малко по-голямата скорост. Ако го бе оставил да отнеме газта, пилотът щеше да се окаже в доста нездравословна ситуация — надигаща се палуба и здраво пропадане.
След него успя да кацне един А-6 и отново дойде ред на Фантома, който идваше за трети опит. Танкерът и ясното небе бяха на 21 хиляди фута отгоре — не особено близко и напрежението растеше. Маккой приличаше на натегната пружина, замръзнал в очакване. Взираше се за светлините на Ф-4 под облаците.
Ето го!
— Едно нула две. Топка на Фантом. 4,2. Зарядка.
„Зарядка“ означаваше, че ако не успее да кацне, ще иска дозареждане.
— Прието, топка. Четириградусова глисада, ще ти се струва стръмно, но следвай топката.
Черна нощ, клатеща се палуба, дъжд..., те бяха съставките на страха — смразяващ, леден като смъртта, поглъщащ страх. Пилот от Флота, който отричаше да го е изпитвал, просто лъжеше. Сега, на този заход, пилотът усещаше слузестите му пипала на гърба си. Пресичайки рампата, той намали газта и вдигна носа. Тежкият реактивен самолет мигновено увеличи вертикалната си скорост.
— Не — изкрещя Маккой.
Куката пльосна на палубата, колесникът се сви и въже номер две засвири на макарите.
— Е, тоя е същински късметлия — каза Маккой на наблюдателя и сигналиста, когато ревът от двигателите на Фантома затихна. — Търсеше палубата и вероятно щеше да се очисти, ако в този момент тя не потъваше надолу. Още едно чудо. Кой каза, че Господ не е от нашите?
Последваха още А-7. Първият се приземи без проблеми, но вторият докладва, че губи ориентировка.
— Разбрано. Крилата са ти хоризонтирани, скоростта ти е по-голяма. Отиваш над глисада. Стръмна глисада, прехващай с повече газ. Увеличи газта. — Приближаваше се и червената лампа на колесника му се видя. Скоростта му падаше. — Газ. Газ! Газ!