Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Това ми даваше надежда, дори се срамувах от предишното си отношение към него. Казвах си, че макар да имам проблеми с Джон Снайд, той поне е честен. Той се стараеше, през цялото това време не ме беше изоставил, не се опитваше да ме подкупва, за да ме спечели на своя страна. На фона на действията на майка ми дори футболните мачове и уроците по карате вече не ми се струваха толкова смехотворни, по-скоро тромави, но искрени опити за сприятеляване.
Затова аз му помагах както можех: чистех къщата, перях дрехите му, дори го карах да се бръсне. Демонстрирах покорство, почти привързаност. Той трябваше да запази работата си, това бе единственото ми оръжие срещу Шарън, моят билет към „Сейнт Осуалдс“ и към Леон.
Леон. Странно как една мания произтича от друга. Отначало беше „Сейнт Осуалдс“, предизвикателството, радостта от прекрачването на границата, нуждата да имам свое място, да бъда нещо повече от дете на Джон и Шарън Снайд. Сега беше само Леон: да бъда с Леон, да го познавам, да го притежавам за себе си по начини, които дори не разбирах. Нямах никакво обяснение за избора си. Да, той беше привлекателен. Беше и любезен по своя безгрижен начин, беше ме включил в живота си, беше ми дал средството, с което да отмъстя на Брей, своя мъчител. А и страдах от самота, уязвимост, отчаяние, слабост.
Но знаех, че не това е причината. Още в мига, когато го видях за пръв път в средния коридор с коса, паднала на очите и отрязана вратовръзка, щръкнала от яката на ризата му като изплезен език, вече знаех. Сякаш дотогава виждах света през филтър. Времето се раздели на време преди Леон и след Леон и нищо вече не можеше да бъде същото.
Повечето възрастни смятат, че чувствата в юношеска възраст са без значение и че разкъсващите страсти, яростта, омразата, смущението, ужасът и безнадеждната, унизителна любов са неща, които човек надраства, че са нещо хормонално, подготовка за истинския живот. При мен не беше така. На тринайсет всичко има значение, навсякъде дебнат остри ръбове и всичките са опасни. Някои наркотици могат да възстановят същата интензивност на чувствата, но зрялата възраст заглажда ръбовете, приглушава краските и обагря всичко в разум, разсъдливост и страх. На тринайсет аз нямах нужда от тези неща. Знаех точно какво искам и с праволинейността на юношеството се борех за него до смърт. Не исках да ходя в Париж. Каквото и да ми струваше това, нямаше да замина.
5
Мъжка гимназия „Сейнт Осуалдс“
Понеделник, 25 октомври
Общо взето лошо начало на новия триместър. Октомври стана заплашителен, късаше листата от златните дървета и бомбардираше плаца с конски кестени. Ветровитото време прави момчетата неспокойни, вятърът и дъждът означават, че в класната стая ще има буйни ученици, а след последната случка аз предпочитах да ги оставям на собствените им занимания, но не смеех да откъсна поглед от тях дори за миг. Нямаше почивка за Стрейтли, дори за чаша чай, в резултат на което настроението ми така се влоши, че се зъбех на всички, включително на любимите ми калпазани, които обикновено успяват да ме разсмеят и в най-тежки моменти.
Забелязали това, момчетата седяха с наведени глави въпреки ветровитото време. Аз наказах двама четвъртокурсници за неизпълнение на поставените задачи, но иначе почти не ми се налагаше да повишавам тон. Може би учениците бяха усетили нещо — някакъв мирис на тревога във въздуха, който им подсказваше, че сега не е моментът да се правят на духовити.
Доколкото разбрах, Стаята на учителя е станала арена на множество дребни, злъчни свади. Някакви неприятности с оценяването, компютърен проблем в кабинетите, разправия между Пеърман и Скуунз във връзка с новата учебна програма по френски. Роуч е загубил кредитната си карта и обвинява Джими, че е оставил учителската стая отключена след часовете, доктор Тайди е заявил, че от този триместър чаят и кафето (досега безплатни) ще струват 3,75 лири седмично, а доктор Дивайн в качеството си на отговорник по хигиената и безопасността е направил официална заявка за противопожарен детектор за средния коридор (с надеждата да ме изгони от импровизираната ми пушалня в стария Архив).
Хубавото беше, че все още нямаше реакция от Стрейндж за скъсания пуловер на Пули. Трябва да призная, че това малко ме изненадва: очаквах досега да съм получил второ предупреждение и мога само да предполагам, че Боб или е забравил за случката, или я е оставил без внимание заради хаоса в края на триместъра.