Избрани творби в осем тома (Том 6)

Сцена втора

ДОН КАРЛОС (сам)

Прости, Велики Карл! Под сводовете сиви

би трябвало слова да заечат правдиви.

На нашия раздор бръмченето сега

ти слушаш може би с погнуса и тъга.

Тук Карл Велики спи! Как, гробнице смълчана,

такава сянка сбра и здрава пак остана!

Създателю на свят огромен, тук ли спиш?

Как с целия си ръст тук в тоя гроб лежиш?

О, дивно зрелище, което ще се слави!

Каква Европа той създаде и остави!

Високо двамата избраници стоят

и всичките крале покорство им дължат.

Херцогства и земи, маркграфства и държави —

наследствени са те, ала народът слави

свой папа, цезар свой — и тъй върви светът,

и случай случая поправя някой път.

Оттам е този ред, спокойствието свято.

Прелати с плащ червен, курфюрсти цели в злато,

които будят гняв по този свят широк,

са само видимост, а всичко върши бог.

Когато времето роди една идея,

нараства тя, лети, увличат се по нея,

превръща се в човек и очарова тя.

Крале я тъпчат, длан й слагат на уста,

но щом се появи в сената и в конклава,

веднага ще съзрат над тях да се възправя

и да ги тъпче тя — в разкошно облекло,

с кълбо в ръка или с корона на чело.

Да! Императорът и папата… Благата

от тях са и за тях. Една загадка свята

живее в тях и бог, създал за тях цял мир,

народи и крале им предоставя в пир.

Сред облаци са те, сами сред гръм и трясък —

там бог им дава в дар света, искрящ във блясък,

Лице срещу лице решават, след това

подреждат тоя свят, както жетвар — нивя.

Те са над всичко тук. Кралете край вратата

поглъщат оня дъх на ястия в блюдата,

които те ядат. За да погледнат пак,

нещастните крале на пръсти стъпват чак.

Под тях са хората, едва ги забелязват.

Те двамата градят, рушат или отрязват.

Един е правдата, а другият — мощта.

Сами са разумът, сами са и властта.

От храма тръгват те с еднаква мощ и цели —

един във пурпурни, а друг в одежди бели.

Светът е изумен и гледа в страх дълбок,

че в тях във две лица се въплъщава бог.

О, императорът! Но ако аз не стана,

във моето сърце ще зине страшна рана!

А колко бе щастлив тук спящият човек!

И колко бе велик през онзи хубав век!

Власт императорска и папска само има!

О, Цезар! Петър! В тях живеят двата Рима92

и двата, свързани в един мистичен брак,

чрез който в дух и плът светът роди се пак

и който претопи народи и държави,

чрез който новата Европа се възправи.

И те държат в ръце като в калъп незрим

останалия бронз от онзи древен Рим.

Каква съдба! Нима и той завърши в гроба?

Нищожен свят! Над теб тежи една прокоба.