Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Кръвта на чичо — не! И на Ернани — не!
(На краля.)
Тогава трябва аз… Ще дойда с вас.
ДОН КАРЛОС (настрани)
Чудесно!
Смири се вече тя, оттук натам е лесно!
Доня Сол отива с бавни и твърди крачки към ковчежето със скъпоценности. Отваря го и взема оттам камата, която скрива в пазвата си. Дон Карлос се запътва към нея и й подава ръката си.
ДОН КАРЛОС (на Доня Сол)
Какво си взехте?
ДОНЯ СОЛ
Аз?
ДОН КАРЛОС
Огърлица ли бе?
ДОНЯ СОЛ
Да.
ДОН КАРЛОС
Нека видя!
ДОНЯ СОЛ
Ооо!
Подава му ръката си и се готви да го последва. Дон Руи, който стои неподвижен и дълбоко замислен, се обръща, прави няколко крачки и възкликва.
ДОН РУИ
Земя, и ти, небе!
Ах, доня Сол, но той е без сърце в гърдите!
Дано да падне гръм, да разруши стените!
(Изтичва при краля.)
Кралю, детето ми! Защо е този плен?
ДОН КАРЛОС (пуска ръката на Доня Сол)
Тогава пленника!
Херцогът свежда глава, терзан от мъчително колебание; после вдига очи и гледа портретите, протягайки ръце към тях.
ДОН РУИ
Смилете се над мен!
Прави стъпка към скривалището на Ернани. Доня Сол следи движенията му с тревога. Дон Руи се обръща към портретите.
Защо ме спирате? Сведете си челата!
(Приближава, олюлявайки се, към своя портрет, после отново се обръща към краля.)
Ти искаш?
ДОН КАРЛОС
Да.
Херцогът вдига трепереща ръка към пружината на скривалището.
ДОНЯ СОЛ
Ах!
ДОН РУИ (блъсва стената с крак)
Не!
(Хвърля се в нозете на краля.)
Вземете ми главата!
ДОН КАРЛОС
Не! Племенницата!
ДОН РУИ (изправя се)
Да, иначе — позор!
ДОН КАРЛОС (улавя треперещата ръка на Доня Сол)
Сбогом!
ДОН РУИ
Довиждане!
Изпраща с поглед краля, който се оттегля бавно с Доня Сол; после слага ръка на кинжала си.
На добър път, сеньор!
Връща се към авансцената запъхтян, без да вижда и чува нищо повече, с поглед, прикован напред, и ръце, скръстени върху гърдите, които се повдигат от конвулсивни движения. Кралят излиза с Доня Сол и цялата свита от благородници излизат след него, двама по двама, надменно, в редица един зад друг. Те разговарят тихо помежду си.
(Дон Руи, настрани.)
Ти тръгваш от дома и радост в теб извира,
където верността в сърцето ми умира!
(Вдига очи, оглежда се наоколо и вижда, че е сам. Отива бързо към стената, откача две шпаги, премерва дължината им и ги слага на масата. След това отива до портрета, натиска пружината и тайната вратичка се отваря.)
Сцена седма
Дон Руи, Ернани.
ДОН РУИ
Излез!
Ернани се появява на вратата на скривалището. Дои Руи му показва двете шпаги на масата.
И избери! Дон Карлос е на път.
Но ти ще ми платиш в дуел, в дуел до смърт!
По-скоро! Е, какво? Защо се разтрепери?
ЕРНАНИ
Дуел! О, старче, с теб не искам да се меря!
ДОН РУИ
Защо? Боиш ли се? Не си от род почтен?
Недей се тревожи! За да се бие с мен,
е знатен всеки мъж, когато ме обиди.
ЕРНАНИ
Но, старче…