Поглед в мрака

От устните на Дестрахис се откъсна толкова странен и изпълнен с болка звук, че на Стенуолд му се прииска да се беше отдръпнал навреме. Не беше редно да присъства неканен при проявата на толкова силни чувства.

— Разбери едно, благородни лечителю. Постарахме се да ви разделим не от грижа за нея, а защото ценим теб. Нима не си провидял, че тя рано или късно ще те убие, ако останеш с нея? Спечелил си й отсрочка, но не можеш да я спасиш от целта й — обясни Инаспе. — Затова избрахме да запазим теб заради ценните качества, които притежаваш. Ако търсиш награда, че си увардил нашата блудна дъщеря, ще я получиш. Принц Фелипе Шах с радост ще удовлетвори всички твои желания. Ала ролята ти в нейния живот приключи и сега е ред да ти възложим по-велики дела. Приветстваме те като слуга на Федерацията.

Дестрахис понечи да извика, да се надигне, да протестира, но ръката й още докосваше лицето му и нещо премина между двамата. Стенуолд не би могъл да го опише другояче, освен че незнайно как Инаспе Райм беше помогнала на паякородния да погледне през нейните очи, дарила му беше собственото си разбиране за нещата, обляла бе с нежна светлина измъчените му мисли. Дестрахис отвори отново уста и за миг лицето му потъна в скръб, извлечена докрай от дълбините на съзнанието му, извадена на повърхността с помощта на жената отсреща.

— Тя ще умре — промълви Дестрахис.

— Всички неща умират — отвърна тя. Универсална истина, и банална до втръсване от устата на някой уличен философ, но изречена от Инаспе Райм, прозвуча различно. — Всички неща стигат до края на своя път, били те дървета, насекоми, хора или княжества дори. Всички неща умират, за да отворят място за други. Да умреш не е трагедия. Трагедия е да умреш, без да си изпълнил целта си. Ти изпълни своята, Дестрахис. Позволи на Фелисе Миен да направи същото.

Дълбока въздишка разтърси паякородния лекар.

— Ами… — отрони той, а после пак: — Ами… — Изглежда, не знаеше какво друго да каже. Инаспе дръпна ръката си и в същия миг Дестрахис се сви, смали се сякаш. Раздърпан паяк с посивяла коса. Изглеждаше толкова стар в онзи миг, по-стар от всеки паякороден, когото Стенуолд бе виждал някога.

След като Дестрахис си тръгна, потънал в собствените си мисли и повел неравна борба с всичко чуто, което беше преобърнало така неочаквано живота му, Стенуолд се приближи и на свой ред седна пред жената, самообявила се за мистик.

— Казвам се Стенуолд Трудан и идвам от Колегиум — каза той, — но това, предполагам, вече ви е известно.

Тя го дари с усмивка, съучастническа някак.

— Колко уши са чули това име? Колцина съм чула да го произнасят пред мен? Да, Стенуолд Трудан, знам името ти. Не беше нужно да прибягвам до магия, за да го науча.

— А моята цел знаете ли?

— Аз не съм принц Фелипе Шах. Това е негова земя, следователно негово е правото да те повика на аудиенция. Което той ще направи. Аз обаче съм го съветвала за много неща и той се вслушва в думите ми. Затова ще те проуча, Стенуолд Трудан. Ще те преценя, ще те претегля.