Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
Боеше се хеликоптерът да не литне над гората и да го причака в другия край. Явно обидата за
майката на Фошар беше постигнала целта си и го бе разярила до безумие. Никой не обича да
го наричат „мамино синче”, особено когато е вярно.
Остин летеше на два метра над земята. Имаше по няколко метра от двете страни, но все пак
беше прекалено тясно и най-малкото отклонение щеше да остави самолета без крила или
Остин - без глава.
Хеликоптерът го следваше плътно зад опашката, но Остин се опита да не мисли за него.
Вниманието му беше насочено върху тъмното петно в далечината, което бележеше края на
тунела. Някъде около
средата той спокойно се пресегна и дръпна лоста на коНтейнерите с пестициди.
Отровата заизлиза на големи струи от двата контейнера. Белият облак покри предното стъкло
на хеликоптера и заслепи пилота, после започна да се просмуква през отворените отдушници и
превърна кабината му в летяща газова камера.
Пилотът изкрещя от болка и вдигна ръце, за да изтрие лютивата течност от очите си.
Хеликоптерът се наклони настрани, а перките му започнаха да секат дърветата. Роторът се
разпадна, последван от фюзе-лажа. Горивото се запали и хеликоптерът избухна в огромно
оранжево-бяло кълбо.
Остин продължи напред и излетя като снаряд от тунела. Щом излезе на открито, дръпна
елеватора и самолетът се вдигна нагоре. Докато бавно набираше височина, Остин погледна
през рамо. От изхода на тунела бълваха дим и пламъци, а над гората грееше зарево.
Той включи интеркома.
- Излязохме!
- Опитвах се да се свържа с теб - отговори Скай. -Какво стана там?
- Нищо, малко мерки за контрол над вредителите.
В далечината се виждаха светлините на шосетата
и градовете. Не след дълго под тях се появиха фарове на автомобили. Остин потърси път,
който да е едновременно достатъчно осветен, но и пуст, и кацна малко тромаво, но
безаварийно. Изведе самолета от шосето и го остави в края на ливадата.
Щом стъпиха на земята, Скай прегърна Остин и впи устните си в неговите в целувка, която
далеч не бе само приятелска. След това тръгнаха напред. Въпреки раните и синините, на
сърцата им беше леко.
Прегърнал Скай, Остин вдъхваше аромата на тревата и сеното наоколо.
След около час стигнаха до стара страноприемница. Съдържателят беше полузаспал, но когато
Остин и Скай влязоха и попитаха за стая, веднага се разсъни
Зяпна шутовския костюм на Остин, после Скай която приличаше на сбила се улична котка, след
това пак Остин.
- American?2
- Oui3 - отвърна Остин с уморена усмивка.
Онзи кимна разбиращо с глава и им подаде книгата за регистрация.
2 Американци? (фр.) - Бел. прев.
3 Да (фр.) - Бел. прев.
Траут лежеше на койката с ръце под главата. Изведнъж усети, че тихото ръмжене на
двигателите на подводницата се е заменило от едва доловима вибрация. Почувства леко
разтърсване, все едно подводницата е спряла. После настъпи тишина.
- Какво беше това? - обади се Гамей, която дремеше на горната койка.
- Струва ми се, че акостирахме.
Той свали длъгнестото си тяло от койката, стана и притисна ухо до вратата. Не чу нищо и реши,
че подводницата е стигнала до целта си. След няколко минути вратата се отвори и
въоръжените пазачи им заповядаха да се размърдат. Санди чакаше в коридора, охранявана от
други двама. Бяха я преместили в друга каюта и сега за първи път я виждаха след посещението
на МакЛийн.
Пол й намигна успокоително, я тя му отговори с нервна усмивка. Санди се държеше, но Траут
не беше изненадан от издръжливостта й. Човек, който редовно пилотира батискаф, може да
бъде уплашен, но не и да изгуби ума си. Водени и следвани от пазачи, тримата се изкачиха
няколко нива по-нагоре и стигнаха до палубата на подводницата пред командния пункт.
Подводницата беше дълга около сто и двайсет метра. Беше закотвена в укритие за
подводници, напомнящо на пещера с висок сводест таван. В далечния й край се виждаше
сложна система от конвейерни ленти и подемници, които изчезваха някъде в стената.
Пазачите ги избутаха по тясното мостче. МакЛийн чакаше на кея.
- Добър ден, спътници - поздрави ги той с широка
усмивка. - Последвайте ме, ако обичате, за да навле ем в следващата фаза от нашето
приключение.
МакЛийн ги поведе към голям товарен асансьо Когато вратата се затвори, той погледна
часовника си и усмивката му изчезна.
- Имате трийсет и две секунди да говорите - каза той