Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Добре — рече Оливер. — Нека тогава да опитаме с приятелката ти Елизабет. Смяташ ли, че ще успееш да запазиш всичко в тайна от нея.
— Разбира се — излъгах аз.
В действителност знаех много добре, че е невъзможно. Елизабет имаше направо ясновидски способности. Но ако се постараех и нещата се получеха така, както аз си ги представях, поне щях да я уредя безплатно с една великолепна нова градина. Това поне си струваше, а и аз щях да съм удовлетворена.
— Десерт? — попита ме Оливер.
Сега вече той се държеше, както винаги. Сякаш вчерашната вечер никога не е съществувала.
— С удоволствие — отговорих.
Искаше ми се и аз да можех да забравя всичко толкова бързо.
Всички, освен мен, се върнаха към обичайното си ежедневие. Следващите седмици преминаха, без да се случи нещо необичайно. Общо взето доктор Бернер, Хуберт и Шерер ни охраняваха както досега, денонощно. Господин Кабулке се беше посветил изцяло на задачата да шлайфа и боядисва в бяло отвратителните врати на съборетината. Евелин изпробваше в новоремонтираната кухня всевъзможни рецепти за сладки с канабис, взети от интернет. Щефан се държеше така, като че ли между нас всичко бе изяснено. Той прекрати аферата си с Петра, като в замяна на това аз се опитвах да изглеждам по-малко отблъскваща за него. Говорехме рядко един с друг, той съвсем заряза калкулациите и се посвети изцяло на търсенето на нова работа. За грозния празен период в автобиографията му, който той запълваше с „дейност, като самостоятелен финансов съветник“, разбира се, обвиняваше единствено мен.
— За пръв път през живота си се чувствам щастлив, че баща ми има връзки навсякъде — каза ми Щефан. — Без татко последните две години щяха да ми костват кариерата.
Но благодарение на Фриц, Щефан беше получил възможността да се яви на интервю с шефа на отдел кадри от старата фирма на свекър ми. В същата фирма, между другото, работеше и Еберхарт.
— Да, бе! — възкликна Еберхарт на една от неделните ни семейни закуски, които се провеждаха в зимната градина на вече неговата къща. — Говори се, че в момента сме замразили всички назначения.
— Замразяването на назначаванията важи само за ръководните длъжности — отговори Щефан. — Шефът на отдел кадри беше впечатлен от кандидатурата ми. Аз се оказах точно това, което търсят в момента.
— Да, бе! — изсумтя Еберхарт невярващо.
— Човекът ми дължи отдавна една услуга — намеси се Фриц.
— Ясно — обади се и Евелин.
— В момента търсят човек за офиса си в Чикаго — обясни Щефан. — Там трябва да поема маркетинговия отдел. А после, като потръгнат нещата след една-две години, ще се върна в Германия. Такъв шанс човек получава веднъж в живота.
След тази реплика ме погледна многозначително. Трябваше да се досетя, че не бива и през ум да ми минава да провалям по някакъв начин този уникален шанс.
— Чикаго е дяволски далече — каза Оливер и ме погледна.
Свих рамене. Нямах изобщо никакво намерение да ходя в Чикаго, но и без това никой тук нямаше да ме разбере.
— Чикаго ми звучи фантастично — рече Евелин замечтано. — Има и четири сезона.
— Да, бе! — обърна се Еберхарт към Щефан. — За подобен пост обикновено има около 300 кандидатури. Не мислиш ли, че шансовете ти са съвсем минимални? Моята особа би казала да.
— Моята особа пък би казала, че аз съм най-подходящият кандидат за работата — тросна се Щефан. — Освен това шефът на отдел „Кадри“ дължи на татко услуга.
— Човекът е някъде около средата на трийсетте — учуди се Еберхарт и се обърна към Фриц. — Когато ти си се пенсионирал, той сигурно е бил още в детската градина?
— Пенсионирал съм се едва преди десет години — каза Фриц. — А малкият Юрген (това явно беше името на шефа на отдел „Кадри“) тогава беше най-младият член на моя екип. Дяволски много ми дължи.
— Колко хубаво за Щефан! — рече Еберхарт.
— Колко хубаво за всички нас! — допълни Евелин. — Нали и ти работиш в същата фирма, Еберхарт?