Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
Заспивам с тревожно сърце.
На другата сутрин изпитвам усещане, близко до махмурлук.
Седмицата обаче преминава от добре по-добре. Какуро прави няколко спонтанни посещения, обръщайки се към моите дарби на арбитър (сладолед или сорбе? Атлантика или Средиземно море?) и неговата свежа компания ми доставя удоволствие, въпреки мрачните облаци, носещи се мълчаливо над сърцето ми. Мануела умира от смях, като вижда тъмносинята рокля, а Палома вече не напуска фотьойла на Леон.
— Като порасна, ще стана портиерка — казва тя на майка си, която ме гледа по нов, по-предпазлив начин, когато идва да остави отрочето си.
— Да не дава Бог — любезно се усмихвам на госпожата. — Ти ще станеш принцеса.
Тя е съчетала розова тениска в тон с новите си очила и войнствения вид на момиче, което ще стане портиерка напук на всички и най-вече на майка си.
— Какво мирише така? — пита Палома.
Има повреда на канализацията в банята и смърди като във войнишко спално помещение. Извиках водопроводчика преди една седмица, но май мисълта да дойде не го беше въодушевила.
— Каналът — казвам аз без желание да развия въпроса.
— Провал на либерализма — казва тя, сякаш не бях й отговорила.
— Не — казвам аз. — Запушен канал.
— Ами нали това ви казвам. Защо водопроводчикът още не е дошъл?
— Защото има други клиенти?
— Съвсем не — възразява Палома. — Правилният отговор е: защото никой не го задължава. А защо не го задължават?
— Защото няма достатъчно конкуренция.
— Бинго! — тържествува Палома. — Липсва регулация. Твърде много железничари, твърде малко водопроводчици. Лично аз бих предпочела колхоза.
Уви, някой чука на прозореца и прекъсва увлекателния ни диалог.
Какуро е и изглежда малко нещо тържествен.
Влиза и забелязва Палома.
— О, добър ден, девойко. Рьоне, да мина ли малко по-късно?
— Както искате. Добре ли сте?
— Да, да — отговаря той.
После, взимайки внезапно решение, той скача във водата:
— Искате ли да вечеряте утре с мен?
— Ами — казвам аз, усещайки, че ме обзема паника, — ами аз…
Сякаш смътните предчувствия от последните дни изведнъж се избистриха.
— Бих искал да ви заведа в един ресторант, който много ми харесва — продължава той с вид на куче, очакващо кокала си.
— В ресторант ли? — казвам аз все повече паникьосана.
Вляво от мен Палома шуми като мишка.
— Вижте — казва Какуро, който изглежда смутен, — много ви моля. Имам… рожден ден утре и ще се радвам, ако ми правите компания.
— Да — казвам аз, неспособна да продумам още една дума.
— Заминавам при дъщеря си в понеделник, ще го отпразнуваме там семейно, разбира се, но… утре… ако желаете…
Той прави кратка пауза и ме гледа с надежда.
Дали се заблуждавам? Струва ми се, че Палома се опитва да хърка.
Настъпва тишина.
— Вижте — казвам аз, — наистина съжалявам. Не мисля, че това е добра идея.
— Но защо? — видимо объркан казва Какуро.
— Много мило от ваша страна — казвам аз, втвърдявайки гласа си, който проявява тенденция към размекване, — много съм ви благодарна, но предпочитам да не дойда, мерси. Сигурна съм, че имате приятели, с които можете да отпразнувате празника си.
Какуро ме гледа стъписан.
— Аз… — казва той най-сетне, — аз… да, разбира се, но… ами… наистина много бих желал… не виждам.
Той смръщва вежди.
— Не разбирам.
— Така е по-добре, повярвайте ми.
И като го изблъсквам леко към вратата, приближавайки се към него, добавям:
— Сигурна съм, че ще имаме и други поводи да си поприказваме.
Той върви назад с вид на пешеходец, който е изгубил тротоара си.
— Ами жалко — казва той, — а аз толкова се радвах. Все пак…
— Довиждане — казвам му аз и тихо затварям вратата под носа му.
11
Дъждът
— Най-лошото мина — казвам си аз.
Без да се съобразя със съдбата в розово: обръщам се и се оказвам лице в лице с Палома.
Която никак не е доволна.
— Мога ли да разбера на какво си играете? — пита ме тя с тон, който ми напомня първата ми учителка госпожа Бийо.
— На нищо не играя — казвам аз тихо, осъзнавайки колко детинска е постъпката ми.
— Да нямате предвид нещо специално за утре вечер?