Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
— Какво са измислили англичаните според теб? — пита я Какуро, все така зает с културното си състезание.
Палома мисли напрегнато.
— Шапката като емблема на психическата скованост — казва тя.
— Великолепно — казва Какуро.
Отбелязвам, че вероятно много съм подценила Палома и че трябва да я изуча по-подробно. Но тъй като съдбата чука три пъти, а всички конспиратори един ден биват разкрити, някой отново барабани на прозорчето на портиерната, отлагайки за по-нататък моите размисли.
Пол Нгуен е първият, който не изглежда изненадан.
— Добър ден, госпожо Мишел — казва ми той. — Добър ден на всички.
— А, Пол — казва Какуро, — окончателно дискредитирахме Англия.
Пол приветливо се усмихва.
— Прекрасно. Дъщеря ви току-що се обади. Ще позвъни отново след пет минути.
И той му протяга мобилен телефон.
— Ясно — казва Какуро. — Е, госпожи, трябва да вървя. — Той се покланя.
— Довиждане — отговаряме всички в един глас като девически хор.
— Доволна съм — казва Мануела, — свършихме хубава работа.
— Каква? — питам аз.
— Изядохме всичките сладки.
Смеем се.
Тя ме гледа замислено и се усмихва.
— Невероятно е, а?
— Да, невероятно е.
Рьоне, която има двама приятели, вече не е така дива.
Когато Мануела си отива, Палома непринудено се сгушва на котешкия фотьойл пред телевизора и като ме поглежда с големите си очи, пита:
— Мислите ли, че животът има смисъл?
7
Тъмносиньо
В химическото чистене ми се наложи да се преборя с гнева на съответната дама.
— Как може да изцапате толкова хубава рокля — беше се възмутила тя, подавайки ми тъмносиня квитанция.
Но тази сутрин протягам хартиения четириъгълник на друга, по-млада и по-заспала служителка. Тя безконечно рови сред плътно подредените закачалки и ми подава красива ленена рокля с цвят на синя слива, пъхната в прозрачен найлонов калъф.
— Благодаря — казвам аз на въпросната госпожица след кратко колебание.
Трябва да добавя към списъка на моите безчестни постъпки и присвояването на чужда рокля в замяна на дрехата, открадната от една покойница. Всъщност злото се крие в нищожната продължителност на колебанието ми. Ако то беше плод на угризение, свързано с понятието за собственост, все още можех да измоля прошка от Свети Петър; но боя се, че то се дължеше единствено на времето, необходимо, за да установя дали прегрешението е осъществимо.
В един часа Мануела идва при мен да остави своя глутоф.
— Исках да дойда по-рано — казва тя, — ама госпожа Дьо Броли не престана да ме държи под.
За Мануела изразът да ме държи под око е неразбираемо уточнение.
Глутофът, подаващ се от няколко пласта тъмносиня копринена хартия, представлява великолепен елзаски кекс, аранжиран поновому от Мануелиното вдъхновение, гарниран с тарталети, толкова профирни, че да те е страх да ги пипнеш, и с карамелизирани бадемови сладки по края. Веднага ми потичат лигите.
— Мерси, Мануела — казвам аз, — но ние ще бъдем само двама.
— Можете да започнете още сега — казва тя.
— Наистина много благодаря — представям си колко време ви е отнело.
— Как пък не — казва Мануела. — Направих от всичко по два пъти и Фернандо ви е безкрайно благодарен.
Дневник за движението на света №7
Този стрък прекършен
заобичах аз — заради вас
Питам се дали не се превръщам в съзерцателна естетка. Със силна дзен тенденция и малко нещо от Ронсар.
Ще обясня. Става дума за по-специално „движение на света“, защото не е движение на тялото. Но тази сутрин, докато пиех чай, видях едно движение. Движението. Съвършеното движение. Вчера (понеделник) госпожа Гремон, чистачката, подари на мама букет от рози. Госпожа Гремон била в неделя при сестра си, която има малка градина в Сюрен, и донесе букет с първите рози за сезона: жълти рози с много красив бледожълт цвят като иглика. Според госпожа Гремон този вид се казва „Пилигрим“. Самото име вече ми хареса. Все пак много по-възвишено, по-поетично и не така еснафско е да наречеш розов храст с подобно име, а не „Мадам Фигаро“ или „Една любов на Пруст“ (не си измислям). Добре, няма да се спирам на факта, че госпожа Гремон подарява рози на мама. Между двете съществува отношението, което всички прогресистки-буржоазки поддържат с чистачките си (макар мама да си въобразява, че е изключение), много старо патерналистично отношение с розов оттенък (предлагат кафе, плащат коректно, никога не ги хокат, дават им стари дрехи и счупени мебели, интересуват се от децата им и в замяна на това имат право на букет рози и на кафяви или бежови кувертюри, плетени на една кука). Но тези рози… бяха върхът.