Елегантността на таралежа

— Каква? — питам аз.

— Работя в магазин за палубно оборудване.

— Нещо за кораби ли?

— Ами да, и е върхът. Като че ли съм във ваканция. Идват клиенти, говорят ми за корабите си, за моретата, където отиват, за моретата, от които се връщат, страшно ми харесва. Знаете ли, доволен съм, че работя.

— А какво точно правите?

— В известна степен съм момче за всичко, склададжия, куриер, но с времето се уча и сега понякога ми поверяват и по-сложни задачи: да поправя платната, вантите, да направя опис на продоволствието.

Чувствате ли поезията на тази дума? Корабът се продоволства — градът също. Към онзи, който не е разбрал, че магията на езика се ражда от подобни тънкости, отправям следната молба: внимавайте със запетайките.

— Но вие също изглеждате в прекрасна форма — поглежда ме той любезно.

— Така ли? Е, има някои благотворни промени.

— Знаете ли — казва той, — не дойдох да видя апартамента или съседите. Не знам дали ще се сетят кой съм, даже си взех личната карта, в случай че не ме познаете. Не, дойдох, защото не успявам да си спомня нещо, което много ми помогна още като бях болен и после, докато се лекувах.

— И аз мога да ви бъда от полза?

— Да, защото вие един ден ми казахте името на тези цветя. Ей в онази леха там (той сочи с пръст в дъното на двора) има бели и червени цветя, вие сте ги засадили, нали? И веднъж ви попитах какво е това, но не успях да запомня името им. А през цялото време мислех за тези цветя, не знам защо. Много са хубави, когато бях толкова зле, мислех за тях и ми ставаше по-добре. Преди малко минавах оттук и си казах: ще отида да питам госпожа Мишел.