Елегантността на таралежа

Мануела май трябваше да бъде по-снизходителна към малкия Палиер, защото ченето й увисна.

— Той държи на Англия, а аз очевидно на Франция. Казах, че познавам някого, който може да отсъди. Искате ли да ни бъдете арбитър.

— Но аз съм съдия и страна по делото — казвам аз и сядам, — не мога да гласувам.

— Не, не — казва Какуро, — няма да гласувате. Само ще отговорите на въпроса ми: кои са двата най-големи приноса на британската и на френската култура? Госпожо Лопес, днес имам късмет, ако желаете, и вие може да дадете мнението си — добавя той.

— Англичаните… — започва уверено Мануела, но спира. — Първо вие, Рьоне — казва тя, защото внезапно благоразумието й надделява: спомня си, че е португалка.

Мисля известно време.

— За Франция: езикът на XVIII век и мекото сирене.

— А за Англия? — пита Какуро.

— За Англия е лесно — отговарям аз.

— Пуденг? — предлага Мануела, произнасяйки думата точно така.

Какуро се залива от смях.

— Трябва нещо друго.

— Може би рюгби — казва тя все така бритиш.

— Ха-ха-ха — смее се Какуро. — Съгласен съм с вас! Хайде, Рьоне, вие какво предлагате?

— Хабеас корпус34 и моравата — смея се и аз.

И в резултат и тримата прихваме, включително и Мануела — тя е чула „Хабер за кускус“, което нищо не значи, но все пак ни разсмива.

Точно в този момент някой чука на вратата.

Не е за вярване как това помещение, което довчера не интересуваше никого, днес сякаш е в центъра на световното внимание.

— Влезте — казвам аз, без да се замислям, увлечена от разговора.

Соланж Жос подава глава през вратата.

И тримата я гледаме въпросително, сякаш сме поканени на банкет гости, прекъснати от неучтива прислужница.

Тя отваря уста, но размисля.

Аз се овладявам и ставам.

— Мога ли да ви оставя Палома за малко — пита госпожа Жос, която също се е овладяла, но чийто любопитомер всеки момент ще гръмне.

— Добър ден, скъпи господине — казва тя на Какуро, който е станал и се приближава, за да се ръкува.

— Добър ден, драга госпожо — казва той любезно. — Здравей, Палома, радвам се да те видя. Е, скъпа приятелко, тя е в добри ръце, можете да ни я оставите.

Как да изпроводиш някого грациозно и само с един урок.

— Ами… добре… да… мерси — казва Соланж Жос и бавно отстъпва назад все още шашната.

Затварям вратата след нея.

— Искаш ли чаша чай? — осведомявам се аз.

— С удоволствие — отговаря Палома.

Истинска принцеса сред кадрите на партията.

Сервирам й половин чаша жасминов чай, а Мануела я подхранва с няколко оцелели сладки.