Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
— О, много мило, но не мога да я приема.
— Хайде не започвайте отново — ядосва се Мануела. — Все едно вие ще платите за химическото чистене. Вижте я на какво прилича, все едно сте били на орехи.
Вероятно орехите са добродетелна форма за оргии.
— Добре, благодарете на Мария от мое име, наистина съм трогната.
— Това вече е друго нещо — казва тя. — Добре, ще й благодаря от ваше име.
Някой чука два пъти на вратата.
5
Хабер за кускус
Какуро Озу.
— Добър ден, добър ден — казва той и с подскок влиза в портиерната. — О, добър ден, госпожо Лопес — добавя, като вижда Мануела.
— Добър ден, господин Озу — почти изкрещява тя.
Мануела е много възторжено същество.
— Ние пием чай, искате ли и вие?
— С удоволствие — казва Какуро и взима един стол. После зърва Леон и добавя: — О, колко е красив! Не го разгледах хубаво миналия път. Прилича на сумист.
— Вземете си една сладка, те са с оргии — казва Мануела, която очевидно оплита конците, докато подава на Какуро кошничката.
Оргиите по всяка вероятност са погрешна или по-скоро порочна форма за орехи.
— Благодаря — казва Какуро и си взема една сладка.
— Разкошна е! — възкликва той, след като я поглъща.
Мануела се върти на стола с блажено изражение.
— Дойдох да ви попитам за вашето мнение — казва Какуро след четвъртата сладка. — Водя спор с един приятел по въпроса за превъзходството на европейците в културната област — продължава той и ми намига весело.
Мануела май трябваше да бъде по-снизходителна към малкия Палиер, защото ченето й увисна.
— Той държи на Англия, а аз очевидно на Франция. Казах, че познавам някого, който може да отсъди. Искате ли да ни бъдете арбитър.
— Но аз съм съдия и страна по делото — казвам аз и сядам, — не мога да гласувам.
— Не, не — казва Какуро, — няма да гласувате. Само ще отговорите на въпроса ми: кои са двата най-големи приноса на британската и на френската култура? Госпожо Лопес, днес имам късмет, ако желаете, и вие може да дадете мнението си — добавя той.
— Англичаните… — започва уверено Мануела, но спира. — Първо вие, Рьоне — казва тя, защото внезапно благоразумието й надделява: спомня си, че е португалка.
Мисля известно време.
— За Франция: езикът на XVIII век и мекото сирене.
— А за Англия? — пита Какуро.
— За Англия е лесно — отговарям аз.
— Пуденг? — предлага Мануела, произнасяйки думата точно така.
Какуро се залива от смях.
— Трябва нещо друго.
— Може би рюгби — казва тя все така бритиш.
— Ха-ха-ха — смее се Какуро. — Съгласен съм с вас! Хайде, Рьоне, вие какво предлагате?
— Хабеас корпус34 и моравата — смея се и аз.
И в резултат и тримата прихваме, включително и Мануела — тя е чула „Хабер за кускус“, което нищо не значи, но все пак ни разсмива.
Точно в този момент някой чука на вратата.
Не е за вярване как това помещение, което довчера не интересуваше никого, днес сякаш е в центъра на световното внимание.
— Влезте — казвам аз, без да се замислям, увлечена от разговора.
Соланж Жос подава глава през вратата.
И тримата я гледаме въпросително, сякаш сме поканени на банкет гости, прекъснати от неучтива прислужница.
Тя отваря уста, но размисля.
Аз се овладявам и ставам.
— Мога ли да ви оставя Палома за малко — пита госпожа Жос, която също се е овладяла, но чийто любопитомер всеки момент ще гръмне.
— Добър ден, скъпи господине — казва тя на Какуро, който е станал и се приближава, за да се ръкува.
— Добър ден, драга госпожо — казва той любезно. — Здравей, Палома, радвам се да те видя. Е, скъпа приятелко, тя е в добри ръце, можете да ни я оставите.
Как да изпроводиш някого грациозно и само с един урок.
— Ами… добре… да… мерси — казва Соланж Жос и бавно отстъпва назад все още шашната.
Затварям вратата след нея.
— Искаш ли чаша чай? — осведомявам се аз.
— С удоволствие — отговаря Палома.
Истинска принцеса сред кадрите на партията.
Сервирам й половин чаша жасминов чай, а Мануела я подхранва с няколко оцелели сладки.
34
Хабеас корпус — акт, който защитава гражданите срещу неоправдано задържане и затваряне. Приет в Англия през 1689 г. — Б.пр.