Избрани творби в три тома, том 2

— Дали не са попаднали случайно тук?

— Не, италианецът, който избяга…

Няколко последователни резки изстрела проехтяха откъм отворения прозорец и заглушиха думите й. Кисмин нададе лек писък, грабна с треперещи пръсти нещо от някаква кутия на тоалетната си масичка и изтича до една от електрическите лампи. В миг целият замък потъна в тъмнина — тя беше изгорила бушона за осветлението.

— Хайде! — извика му тя. — Ще се качим в градината на покрива и оттам ще наблюдаваме!

Кисмин се загърна с една пелерина, хвана Джон за ръка и двамата тръгнаха пипнешком към вратата. Само на крачка от нея се намираше асансьорът за кулата и докато Кисмин натискаше копчето, за да се изкачат горе, Джон я прегърна в тъмнината и я целуна. Любовта му се бе възвърнала отново в пълната си сила.

Минута по-късно те излязоха на осветената от звездите тераса. Над главите им кръжаха упорито около дузина тъмнокрили корпуса, като ту се скриваха, ту отново се показваха иззад разпокъсаните облаци, затулващи бледата луна. Тук-там в долината припламваше силен блясък, последван от оглушителен взрив. Кисмин пляскаше с ръце от удоволствие, което не след дълго премина в страх, тъй като аеропланите, по някакъв предварително определен сигнал, започнаха да сипят бомби и цялата долина заехтя от гърмежи и засия от огнен блясък.

Скоро нападателите съсредоточиха атаките си върху местата, където бяха разположени зенитните оръдия, и едно от тях почти веднага бе превърнато в огромен въглен и продължи да тлее сред лехите от розови храсти.

— Кисмин, ти сигурно ще се зарадваш, като ти кажа, че това нападение дойде тъкмо когато се готвеха да ме убият — рече Джон. — Ако не бях дочул изстрела на стражата при скалистия проход, сега щях да бъда мъртъв.

— Не те чувам! — извика Кисмин, изцяло погълната от сцената, която се разиграваше пред нея. — Говори по-високо!

— Казах само — на свой ред извика Джон, — че трябва да се махаме оттук, преди да са започнали да бомбардират замъка.

Изведнъж галерията при негърските помещения се разполови, изпод колонадата изригна гейзер от пламъци и големи, ръбести отломки от мрамор се разхвърчаха чак до брега на езерото.

— Ето как се погубват на вятъра роби, които струват петдесет хиляди долара, в предвоенен курс, разбира се — възкликна Кисмин. — Малцина са американците, които ценят имуществото.

Джон отново взе да я увещава да тръгнат. Прицелът на аеропланите с всяка изминала минута ставаше все по-точен и само две от противосамолетните оръдия продължаваха да се обаждат. Очевидно бе, че гарнизонът, подложен на този непрекъснат огън, няма да удържи оща дълго.

— Хайде! — извика Джон, като дръпна Кисмин за ръката. — Време е вече да бягаме. Не разбираш ли, че ако те намерят, тези авиатори ще те убият, без да се подвоумят?

Кисмин се съгласи неохотно.

— Трябва да събудим Жасмин! — обади се тя, докато бързаха към асансьора. После добави с някакъв детински възторг: — И ще бъдем бедни, нали? Като хората в романите. И аз ще бъда сираче и ще бъда напълно свободна. Свободна и бедна! Колко забавно! — Тя се спря и въодушевено поднесе към него устните си за целувка.