Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
— Да, донякъде, до известна степен — отговори Кисмин. — Но хайде да си говорим за нещо по-приятно.
Любопитството на Джон обаче се бе събудило.
— За нещо по-приятно ли? — попита той. — Че какво неприятно има в това? Те не бяха ли добри и симпатични момичета?
За голяма негова изненада Кисмин се разплака.
— Да… там е… именно там е лошото. Аз доста се привързвах към някои от тях, а и Жасмин също, но въпреки това продължаваше да ги кани. Просто не можех да я разбера.
Мрачно подозрение се породи в душата на Джон.
— Да не искаш да кажеш, че щом са започвали да проявяват любопитство, баща ти ги е изгонвал?
— По-лошо от това — прошепна унило тя. — Татко не поемаше никакви рискове, а Жасмин все им пишеше да дойдат, но като дойдеха, прекарваха чудесно!
Изведнъж тя изпадна в пристъп на дълбока скръб.
Потресен от това ужасно откритие, Джон седеше като онемял и усещаше как всеки нерв на тялото му потръпва възбудено.
— Ето че ти разказах нещо, което не биваше да ти разказвам — обади се Кисмин, внезапно успокоена, като изтриваше сълзите от сините си очи.
— Нима искаш да кажеш, че баща ти ги е убивал, когато е наближавал денят на заминаването им?
Тя кимна.
— Обикновено през август или в началото на септември. Съвсем естествено е първо да им се порадваме и да се позабавляваме с тях, доколкото можем.
— Какъв ужас! Аз… аз като че ли ще полудея? И ти наистина приемаше…
— Да — прекъсна го Кисмин, като сви рамене. — Нима трябваше да ги затваряме в онази дупка при авиаторите, та всеки ден да изпитваме угризения на съвестта? Ние с Жасмин не го изживявахме тежко, защото татко го правеше по-рано, отколкото очаквахме. По този начин се избягваха и всякакви прощални сцени…
— Значи, вие ги убивахте, а? — изкрещя Джон.
— Да, но съвсем безболезнено. Упояваха ги, докато спяха, а после се съобщаваше на семействата им, че са умрели в Бют от скарлатина.
— Но… Не разбирам защо сте продължавали да ги каните!
— Аз не съм — избухна Кисмин, — аз не съм канила никого. Жасмин ги канеше. Пък и те винаги прекарваха чудесно. Към края тя им даваше от хубави по-хубави подаръци. Може би и на мен някога ще почнат да ми идват гости, може би ще закоравея и ще стана безчувствена. Не бива да позволяваме на такова неизбежно нещо като смъртта да ни пречи да се радваме на живота, когато можем. Помисли си само колко самотно би било тука, ако никой не идваше. Мама и татко също пожертвуваха някои от най-добрите си приятели, както и ние.
— И ти — извика Джон с укор, — и ти ме накара да се влюбя в теб, като се преструваше, че отвръщаш на чувствата ми и ми говореше за женитба, докато през цялото време отлично си знаела, че жив оттук никога няма да изляза…
— Не — възрази разпалено тя. — Отначало наистина беше така. Ти пристигна, без аз да те бях канила, и затова си помислих, че ще можем да прекараме приятно и за двама ни последните ти дни. Но после се влюбих в теб и искрено съжалявам, че ще те… че ще те погубят, макар че хиляди пъти бих предпочела да те погубят, отколкото да целуваш друго момиче.
— Би предпочела ли? — изкрещя яростно Джон.
— Разбира се. Освен това съм чувала, че за едно момиче е много интересно да се влюби в мъж, за когото знае, че няма да се омъжи. Ох, защо ли тя казах! Просто развалих приятното ни прекарване, а колко добре се забавлявахме, докато не знаеше, Сигурна бях, че такова нещо ще те угнети.
— О, тя била сигурна! — Гласът на Джон трепереше от гняв. — Сега вече всичко ми е ясно. И щом ти нямаш капка съвест и достойнство и можеш да завързваш любовна история с човек, за когото знаеш, че всъщност е един труп, аз не желая да имам с теб нищо повече.
— Но ти не си труп! — възрази ужасена тя. — Ти не си труп. Не ти позволявам да казваш, че съм целувала труп!
— Не съм казал точно това.
— Каза го! Каза, че съм целувала труп!
— Не съм!
Двамата бяха повишили глас, но шум от стъпки, идващи по пътеката към тях, ги накара внезапно да притихнат. Миг след това розовите храсти се разтвориха и сред тях се появи красивото, безстрастно лице на Брадок Уошингтън.
— Кой е целувал труп? — попита той с явно неодобрение, вперил изпитателно очи в двамата.
— Никой — побърза да отвърне Кисмин. — Просто се шегувахме.
— А какво впрочем правите тук? — попита навъсено баща й. — Кисмин, ти трябва да бъдеш… трябва да четеш или да играеш голф със сестра си. Върви да четеш! Върви да играеш голф! Да не те сваря тук на връщане.