Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
После той кимна леко на Джон и продължи нататък но пътеката.
— Виждаш ли? — рече ядосано Кисмин, когато баща й се беше отдалечил достатъчно, за да не може да ги чуе. — Ти развали всичко. Повече няма да можем да се срещаме. Той ще ми забрани да се виждам с теб. Направо ще те отрови, ако разбере, че сме влюбени.
— Вече не сме — извика разярен Джон, — така че може да бъде спокоен. Освен това не си въобразявай, ча ще остана и ден повече тук. След шест часа ще бъда на път за Изток, отвъд онези планини, дори ако се наложи с нокти да прокопая тунел през тях.
Двамата се бяха изправили и при тези думи Кисмин се приближи до него и го хвана под ръка.
— И аз тръгвам с теб.
— Ти си полудяла…
— Разбира се, че ще тръгна — прекъсна го нетърпеливо тя.
— Няма да тръгнеш. Ти…
— Щом е така — каза тя кротко, — сега ще настигнем татко и ще обсъдим с него всичко.
Победен, Джон се усмихна пресилено.
— Добре, мила — съгласи се той с малко престорена радост в гласа. — Ще тръгнем заедно.
Любовта му към нея постепенно взе да се възвръща и да изпълва отново сърцето му. Тя беше негова, искаше да тръгне с него и да споделя неволите му. Той я прегърна и страстно я целуна. Все пак тя го обичаше и всъщност го беше спасила.
Те тръгнаха бавно към замъка, обсъждайки въпроса. Решиха, че щом Брадок Уошингтън ги беше видял заедно, иай-добре ще бъде да избягат следващата нощ. Въпреки това по време на вечерята гърлото на Джон бе така сухо, че той се задави с една лъжица супа от паун и се наложи един от лакеите да го отнесе в украсената с тюркоази и самурови кожи игрална стая и да го тупне няколко пъти по гърба, за да се съвземе. На Пърси това се стори много забавно.
IX
Късно след полунощ Джон трепна неспокойно в съня си, надигна се в миг от леглото и огледа тежките завеси, с които бе декорирана спалнята му. През отворените прозорци, очертаващи се в тъмнината като някакви синкави квадрати, до него достигна слаб далечен звук, който един порив на вятъра отнесе, преди замътеното му от неспокойни сънища съзнание да бе могло да го определи. Резкият шум, който го последва обаче, идеше по-отблизо — сякаш отвън, пред самата стая: изщракване на дръжка на врата, стъпки или шепот, това Джон не успя да разбере. В стомаха, му заседна някаква твърда буца и той така мъчително се напрягаше да долови нещо, че цялото тяло го заболя. После една от завесите сякаш се разтвори и Джон съзря в мрака някаква фигура, която се очерта до вратата, но тя така се сливаше с гънките на завесата, че изглеждаше разкривена като отражение в мръсно прозоречно стъкло.
С едно внезапно движение, предизвикано може би от страх, а може би и от смелост, Джон натисна копчето до леглото си и в следващия миг вече седеше в зелената вкопана вана в съседното помещение, разбуден напълно от съприкосновението със студената вода, с която ваната беше пълна до половина.
Той изскочи от ваната и изтича към зеленикавосинята врата, която, както знаеше от по-рано, водеше към площадката от слонова кост на втория етаж. От пижамата му се стичаше вода и оставяше обилна мокра диря след него. Една червена лампа осветяваше от сводестия таван просторното, издялано от слонова кост стълбище и го правеше още по-красиво и величествено. За миг Джон се спря, смутен от смълчаното великолепие около него, което сякаш обгръщаше в гигантските си гънки и очертания самотната мокра и дребна фигура, застанала трепереща на площадката. И тогава се случиха едновременно две неща. Вратата на неговата дневна стая се отвори в през нея стремително излетяха трима полуголи негри, а когато Джон се спусна ужасен към стълбището, на отсрещната страна на коридора се отвори друга врата и Джон видя Брадок Уошингтън, застанал в осветения асансьор. Той беше облечен в кожено палто и носеше ботуши за езда, които му стигаха до коленете, а над тях се подаваше розовата му пижама.
В същия миг тримата негри, втурнали се към Джон — той никога не ги беше виждал преди и внезапно му мина през ума, че това са професионалните палачи, — се спряха и насочиха очаквателно поглед към мъжа в асансьора, който им изкомандува властно:
— Влизайте! И тримата! Бързо!
На секундата тримата негри се шмугнаха в кабината, вратата след тях се затвори и осветеният правоъгълник изчезна. Останал отново сам, Джон се отпусна изнемощял на едно от стъпалата.