Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Той я търси.
— Добре де, той. Но намери ли я? Да не си му я дала доброволно?
— Морският спасител — Джим — му каза, че имал няколко и извади, мисля, четири, но бе очевидно, че полицаят нямаше да спре, докато не намери онази, която търси Бреговата охрана. А тя бе в джоба ми.
— Значи си я предала?
— Казах му, че не вярвам щатската полиция или Бреговата охрана да имат законно право да искат лентата и че ще я предам само след като първо я изгледаме и то ако видя официално нареждане.
— А той, разбира се, се опита да те убеди, че не е необходима заповед за изземване.
— Да. Необходима ли е? Искам да кажа, че той се държа добре, но ни заплашваше с арест.
— Не съм сигурна дали му е била необходима заповед, или не. Не знам дори по силата на кое законово разпореждане той се е представил като агент на Бреговата охрана. Ще трябва да обмисля всичко и да направя бързо проучване.
— Беше доста смущаващо.
— Обзалагам се, че е било така. Позволи ли ви да изгледате записа?
Ейприл поклати глава, очите й бяха затворени, а главата — сякаш пълна с памук.
— Не. Не ни позволи да я гледаме. Дори след като му обясних от каква изключителна важност е това за нас.
— Добре, но двамината други са я гледали, нали? Докато си заснемала останките?
— Не. Само аз я видях. Те изобщо не са гледали записа.
— Сигурна ли си? Къде бяха?
— Джим Доблър, онзи от спасителната фирма, бе в носа на уиджъна, гърбом към екрана, когато се появи изображението на самолета, а Скот — пилотът, когото си наела за мен — се намираше в задната част на самолета.
— Разбирам — отвърна Грейси, без да успее да скрие загрижеността си.
— Грейси — рече Ейприл, — не се безпокой. Аз мога да свидетелствам за онова, която ясно видях. Самолетът е смачкан, разбира се, но гледката на онзи двигател е неизличима. Честно казано, страх ме е да си го помисля дори, но съм изненадана, че мама и татко са оцелели. — След това тя й описа подробностите: десният двигател, увиснал на окачването си, килнат на една страна, силно повреденото дясно крило, огънатите перки на витлото. — Тоест, можем да разбием ФАА по този параграф. Искам да кажа, че трябва да извадим и онези неотворени бутилки с алкохол, но що се отнася до безразсъдното управление, няма начин онзи двигател да бъде откъснат само от удара във водата и пак да „захапе“ крилото. Перките би трябвало мигновено да спрат въртенето си.
— А те… не са спрели, така ли?
— Грейси, половината дясно крило е надъвкан метал. Би могло дори да се откъсне.
— Можем, разбира се, да очакваме ФАА да излезе с различна гледна точка.
— Не давам и пет пари какво ще кажат! Човек не може да спори с фактите. Знам какво съм видяла. Онези останки са там долу и са нямо свидетелство за това, че обвиненията им са смехотворни.
— Колко перки на витлото видя, Ейприл? Две или три?
— Не знам. Това не можах да установя. Надявах се, че като се върнем, записът щеше да ни покаже достатъчно подробности. Но засега би трябвало да имаме достатъчно факти, нали така? Снощи разказах на татко по телефона какво сме свършили.
— Достатъчно, за да бъде оневинен ли?
— Да. Не и по обвинението за пилотиране в нетрезво състояние, или поне още не. Но обвинението в безразсъдно пилотиране е оборимо.
— Не и без онзи запис, Ейприл. Искам да кажа, че трябва веднага да задействаме Тед Грийн, адвокатът от столицата, да се заеме с въпроса. Каза ли щатският полицай защо Бреговата охрана иска касетката?
— Не. Грейси?
— Да?
— Плашиш ме. Защо си толкова негативно настроена? Какво не мога да разбера тук? Казах ти, че мога да свидетелствам за онова, което видях, и без записаните доказателства.
— Знам, хлапенце, но си помисли от гледната точка на трета, независима страна. Ти си любящата дъщеря на обвинения, по презумпция готова да сториш всичко за татко си. Същият е и проблемът със свидетелствуването на Рейчъл, че не е пил. Ти си умна, сама си пилот, който познава нещата, и точно ти си човекът, който ще се закълне, че е видял доказателства, които по магичен начин ще го оневинят. За съжаление това доказателство не го е виждал никой друг, то вече не съществува, а и онова, записано върху лентата, също може би не съществува.
— Добре. Мога да разбера подобен предразсъдък, но записът съществува и той е у Бреговата охрана. Не можем ли по съдебен ред да ги принудим да ни го дадат?