Спасяването на света и други екстремни спортове

Ръч и Ейнджъл ме хванаха за ръце и се прилепиха до мен, сякаш за да ме защитят. Присъствието им ми действаше много успокояващо. Щях да се почувствам още по-добре, ако Зъба също беше с мен, готов да ме подкрепи.

— Следва съревнование по сила — рече Директора. — Мускулите на Омега са около четиристотин процента по-силни и по-здрави от тези на нормално момче. Донесете тежестите!

Притежавам необичайна, стряскаща сила — не само за момиче и не само за възрастта си. По-силна съм от почти всеки възрастен, независимо дали е мъж, или жена. С всички ни е така. Но не притежавах мускулите на суперменчето, а и по принцип бях създадена за интелект, бързина и умел полет. А не да тегля трактори след себе си.

Задачата ни всъщност доста наподобяваше теглене на трактор. Трупаха тежести на една дървена плоскост и ние трябваше да я дърпаме по пода с дебела верига. Движехме се наравно докъм двеста и двайсетия килограм, след което суперменчето постепенно започна да ме надминава. Едва успях да помръдна товара от двеста и деветдесет килограма, докато той го измести с близо метър.

Продължаваха да трупат тежести — триста и шейсет килограма. Не можех да повярвам, че съм на път някакво си момче да ме победи по сила. Нямаше да го допусна.

Стиснах зъби, изпуках кокалчета и метнах веригата през вече прежуленото си рамо. Двамата с Омега се спогледахме. Когато Директора наду мощната си свирка, наведох глава, забих пети в прахта и дръпнах с всичка сила. По челото ми изби пот. Имах чувството, че веригата дълбае бразда в рамото ми. Дъхът излизаше със съскане през стиснатите ми зъби.

Плоскостта трепна и я помръднах с около шест милиметра.

Омега издърпа своята на близо трийсет сантиметра.

Когато го обявиха за победител, той ме изгледа със странните си безизразни очи. Бях почти убедена, че не е робот, но се зачудих дали не бяха отстранили емоциите му. Разбира се, беше момче, тоест трудно можех да преценя. Ха-ха!

Все едно.

Не знам дали сте забелязали, но много мразя да губя. Не съм спортсмен и не умея да го правя с достойнство. Ненавиждах Омега, задето ме беше надвил. Щях да му го върна. Не знаех как, не знаех и кога, но бях сигурна, че ще го направя.

— Следващата надпревара ще бъде по интелект — произнесе високопарно Директора.

Едва сдържах стона си. Бях изключително умна и съобразителна, естествено, но не бях получила почти никакво образование. Знанията ми се дължаха основно на телевизията и на Джеб. Знаех отлично как да се бия и как да оцелявам. Знаех по нещо за места като Египет и Монголия от „Нешънъл джиографик“. Но не бях получила почти никакво стандартно образование. По време на двата месеца, които прекарахме в онова ужасно училище във Вирджиния, установих, че в сравнение с повечето деца на моята възраст бях като селския идиот. Само по отношение на образованието. Не и за важните неща.

— Първи въпрос — започна Директора.