Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
— Изобщо не ни закачат — обясни му възрастният мъж, затвори портата и Вейлин видя, че няма ключалка. — На този пост съм от десет години и не съм имал никакви проблеми.
— Тогава защо пазиш портата?
Старият брат го изгледа объркано.
— Това е лечителският орден, братко. Хората идват за помощ. Някой трябва да ги посреща.
— Аха — отвърна Вейлин. — Разбира се.
— Иначе си имам старата Бес. — Възрастният брат отиде до тухлената постройка, която играеше ролята на портиерна, и извади дебела тояга. — За всеки случай. — И я подаде на Вейлин; явно очакваше експертно мнение.
Младежът завъртя тоягата и замахна няколко пъти, преди да я върне.
— Това е… солидно оръжие, братко.
Старецът изглеждаше доволен.
— Сам си я направих, когато аспектът ме назначи да пазя портата. Ръцете ми бяха твърде сковани да намествам кости и да шия рани. — Обърна се и забърза към сградата. — Ела, ела. Ще те отведа при аспекта.
— От много време ли си тук? — попита Вейлин, докато го следваше.
— Около пет години, без да броим обучението, разбира се. По-голямата част от службата си изкарах по южните пристанища. Казвам ти, няма зараза по света, която моряците да не могат да пипнат.
Вместо към главния вход възрастният брат го поведе към един по-малък, страничен. Продълговатият коридор беше гол и миришеше на нещо кисело и сладникаво.
— Оцет и лавандула — обясни старецът, като видя как Вейлин сбърчва нос. — Прогонва неприятните миризми.
Минаха покрай множество стаи, в които имаше само празни легла, и влязоха в кръгло помещение, покрито от пода до тавана с бели керамични плочки. В центъра имаше маса, на която лежеше гол треперещ младеж. Двама едри, облечени в сиво братя го държаха, докато аспект Елера Ал Менда преглеждаше набързо превързаната рана на корема му. Писъците на младежа бяха заглушени от кожения каиш, който бе захапал. Покрай стените на помещението имаше амфитеатрални скамейки, на които седяха братя и сестри на различна възраст със сиви раса. Всички се размърдаха и се обърнаха към Вейлин.
— Аспект. — Ехото от гласа на възрастния брат отекна невероятно силно в помещението. — Брат Вейлин Ал Сорна от Шестия орден.
Аспект Елера вдигна глава. Усмихнатото ѝ лице бе украсено с пресни капки кръв по челото.
— Вейлин, колко си пораснал!
— Аспект. — Вейлин кимна официално. — Минавам на ваше разположение.
Гърбът на младежа на масата се изви и той изскимтя от болка.
— В момента съм заета със спешен случай. — Аспект Елера взе ножици от близката масичка и разряза бинта, покриващ раната. — Този мъж е бил наръган в корема рано тази сутрин. Явно в спор за вниманието на млада дама. Поради голямото количество ейл и червен цвят в кръвта не може да му дадем нищо обезболяващо, защото ще умре. Затова трябва да действаме въпреки страданията му. — Тя остави ножиците и протегна ръка. Млада сестра със сива роба ѝ подаде инструмент с дълго, леко извито острие. — Допълнителен проблем поражда фактът, че върхът на ножа се е отчупил и трябва да бъде изваден от стомаха. — Елера вдигна поглед към скамейките. — Кой ще обясни защо?
Повечето ученици вдигнаха ръка и тя кимна на един сивокос мъж на първия ред.
— Брат Инис?
— Заради инфекцията, аспект. Отчупеното острие може да накара раната да забере. Също така може да е заседнало близо до кръвоносен съд или важен орган.
— Много добре, братко. — Тя се наведе над младежа, разтвори краищата на раната с лявата си ръка и бръкна с дясната. Писъкът на пострадалия ги оглуши въпреки кожения каиш. Аспект Елера се дръпна леко и изгледа едрите братя, които го притискаха към масата. — Трябва да го държите здраво, братя.
Младежът започна да се мята и освободи едната си ръка. Главата му се удряше в масата, а трескавите му ритници едва не уцелиха аспекта и тя отстъпи.
Вейлин се приближи до масата, сложи длан на устата на ранения, натисна главата му назад, наведе се и го погледна в очите.
— Болката е пламък. — Очите на младежа се изпълниха със страх. — Съсредоточи се. Болката е пламък в твоето съзнание. Виж го! — Дъхът на мъжа пареше на дланта му, но буйството бе спряло. — Пламъкът се смалява. Свива се. Още е ярък, но е малък. Виждаш ли го? — Вейлин се наведе още повече. — Виждаш ли го?