Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
— Боец! — подвикна той на любимеца си, най-едрия от шестте, примамвайки го с пръчка. — Тук, момче!
— Какво става, братко? — попита Кейнис. — Откъде идва това мълчание?
Вейлин гледаше как кутрето събаря Френтис и го ближе по лицето, а момчето се кикоти.
— На него му харесва тук — отбеляза той.
— Орденът наистина му се отразява добре — съгласи се Кейнис. — Сякаш порасна с една стъпка, откакто дойде, и схваща бързо. Инструкторите имат високо мнение, защото никога не се налага да повтарят. Мисля, че дори не са го били още.
— Чудя се какъв ли е бил животът му, щом успя да обикне подобно място? — Той се обърна към Кейнис. — Сам избра да е тук. За разлика от нас. Той си го избра. Не е натирен през портите от необичащ родител.
Кейнис понижи глас.
— Вейлин, баща ти искаше да си те върне. Трябва винаги да го помниш. И ти, като Френтис, избра да останеш.
„Десет години и осем месеца… Мама каза, че ще дойдеш да живееш с нас и ще ми бъдеш брат, но ти не дойде.“
— Защо? За какво да ме връща?
— От съжаление? От вина? Защо хората изобщо правят нещо?
— Аспектът веднъж ми каза, че моето присъствие тук е символ колко е отдаден баща ми на Кралството и Вярата. Ако се е скарал с краля, може би изваждането ми от Ордена е щяло да е символ на обратното.
Кейнис се намръщи.
— Имаш ниско мнение за него, братко. Учат ни да забравим семействата си, но не е хубаво син да мрази баща си.
„Десет години и осем месеца…“
— Трябва да познаваш някого, за да го мразиш.
4.
С настъпването на лятото дойде традиционната седмица, в която различните ордени си разменяха ученици. На всеки бе позволено да избере в кой орден да отиде. Обичайно момчетата от Шестия си сменяха местата с Четвъртия, тъй като се очакваше да си сътрудничат най-тясно след пълноправното приемане. Вместо това Вейлин избра Петия.
— Петият? — Инструктор Солис се намръщи. — Орденът на тялото. Орденът на лечителите. Там ли искаш да отидеш?
— Да, учителю.
— Какво си мислиш, че ще научиш там? И по-важно, какво би могъл да им предложиш? — Пръчката му тупна дланта на Вейлин, осеяна с белези, включително от пръските разтопен метал от ковачницата на Джестин. — Това не са ръце на лечител.
— Имам си причини, учителю. — Знаеше, че рискува да го пернат с пръчката, но тя не бе страшна от много отдавна.
Инструктор Солис изръмжа и продължи по редицата.
— Ами ти, Ниса? Искаш ли да се присъединиш към брат си и да попиваш челата на болните и слабите?
— Предпочитам Третия орден, учителю.
Солис го изгледа продължително.
— Писари и книжовници. — И поклати тъжно глава.
Баркус и Дентос предпочетоха безопасната опция с Четвъртия, а Норта с видима наслада избра Втория.
— Ордена на размишлението и просветлението — каза монотонно Солис. — Искаш да изкараш една седмица в Ордена на размишлението и просветлението?
— Чувствам, че душата ми ще се облагороди, докато медитирам над великите мистерии, учителю — отвърна Норта и показа перфектните си зъби в искрена усмивка. Вейлин беше готов да се разсмее за пръв път от месеци.
— Тоест искаш цяла седмица да си седиш на задника — каза Солис.
— Обикновено медитацията се провежда в седнала позиция, учителю.
Вейлин не издържа и се засмя. След три часа, докато завършваше четирийсетата обиколка на плаца, продължаваше да се подхилва.
— Брат Вейлин? — Мъжът на портата носеше сиво наметало и беше възрастен, хилав и оплешивял. Но най-объркващи бяха равните му бели зъби, като на Норта, но с искрена усмивка. Беше сам и търкаше с парцал тъмно петно на калдъръма.
— Трябва да се явя при аспекта — каза Вейлин.
— Да, съобщиха ни, че ще пристигнеш. — Възрастният брат вдигна резето на портата и я отвори. — Много рядко някой от Шести идва да учи при нас.
— Сам ли си, братко? — попита Вейлин и влезе в двора. — Мислех, че тук имате сериозна охрана.
За разлика от Шестия, седалището на Петия орден се намираше в самата столица. Широка кръстовидна сграда, извисяваща се сред бедняшкия южен квартал. Варосаните ѝ стени бяха като фар сред тъмната маса от схлупени къщи, скупчени около пристанището. Вейлин не беше идвал в тази част на града, но бързо разбра защо хората с ценности я отбягват. Сложната мрежа от сенчести алеи и задръстени с боклук улици предоставяше множество възможности за засада. Вейлин подбираше пътя си през мизерията, защото не искаше да пристигне с мръсни ботуши. Прескачаше свитите тела на припаднали от предишната нощ пияници и не обръщаше внимание на стоновете на тези, които бяха пили твърде много или недостатъчно. Няколко проститутки го изгледаха заспало, но не направиха опит да привлекат вниманието му. Знаеха много добре, че момчетата от Ордена не разполагат с пари.