Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
Момичето, Дарена, сякаш се засрами от думите му и ги погледна за сбогом, преди да го последва.
— Какво каза? — спря я Вейлин.
Тя се поколеба дали да не каже, че не знае езика, макар Вейлин да виждаше, че е разбрала думите.
— Каза, че лонаките се отнасят по-добре и с кучетата си.
— Така ли е?
Устните ѝ се свиха и се видя нотка на гняв, преди да се обърне.
— Предполагам.
Норта вдигна глава и се усмихна на Вейлин.
— Красива е — каза и най-сетне загуби съзнание.
— Защо Граничният лорд на Северните предели има лонакска дъщеря? — обърна се Вейлин към Кейнис.
Беше след полунощ и патрулираха по стената. Един от недостатъците на четвъртата година бе редовното участие в нарядите. Много от момчетата, включително Баркус, бяха наранени и в лазарета, така че стражата бе малочислена. Баркус бе изчакал да се приберат в стаята преди да покаже сериозния прорез на гърба си.
— Мисля, че някой е забил пирон в меча си — изстена той.
Оставиха Норта в леглото и го почистиха, доколкото можеше. Раните му нямаха нужда от шевове, така че решиха да му превържат главата и да го оставят да се наспи. Дентос бе по-зле, с отново счупен нос, и продължаваше да губи съзнание. Вейлин го прати в лечебницата с Баркус, чиито шевове изискваха по-сериозни умения. Изтормозеният инструктор Хентал настани Дентос на легло. Баркус беше изписан, след като го зашиха и намазаха раната с масло от дърво кор, което миришеше неприятно, но бе надеждна защита срещу инфекция. Двамата го оставиха да наглежда Норта в спалното и поеха поста на стената.
— Ванос Ал Мирна не е лесен за разбиране — каза Кейнис. — Но нелоялността винаги е трудно измерима.
— Нелоялност?
— Прокудиха го в Северните предели преди дванайсет години. Никой не знае точно защо, но смятат, че е оспорил кралска заповед. По това време е бил Военачалник. Крал Янус може да е милостив и справедлив, но няма как да толерира нелоялност от някой с такава висока позиция.
— Но ето, че е тук.
Кейнис сви рамене.
— Кралят е прочут с милостта си. Има слухове за голяма битка в Севера, отвъд гората и степите. Твърдят, че Ал Мирна отблъснал армия варвари, дошли през ледовете. Признавам, че не вярвах в слуховете, но може би е дошъл да докладва на краля за победата.
„Бил е Военачалник преди баща ми.“ Сега си спомни, макар по онова време да бе много малък. Баща му се бе прибрал и бе обяснил на майка му, че са го направили Военачалник. Тя се оттегли в покоите си и заплака.
— А дъщерята? — попита той, опитвайки да прогони спомена.
— Лонакско сираче. Открил я загубена в гората. Явно сеорда му позволяват да влиза в нея.
— Явно имат високо мнение за него.
— Мнението на диваците не е от значение, братко — изсумтя Кейнис.
— Този сеорда с Ал Мирна не беше очарован от нашите нрави. Може би за него ние сме диваците.
— Обръщаш прекалено голямо внимание на думите му. Орденът е на Вярата, а тя не може да бъде съдена от такива като него. Но признавам, че съм любопитен защо Граничният лорд го доведе да ни гледа.
— Не мисля, че ние сме причината. Според мен има работа с аспекта.
Кейнис го погледна остро.
— Работа? Какво биха могли да обсъждат?
— Не може да си напълно глух за света извън тези стени. Военачалникът напусна поста си, Първият министър бе екзекутиран. Сега Граничният лорд се връща в Юга. Всичко това значи нещо.
— Държавата ни винаги е била неспокойна. Затова имаме толкова легенди.
„Легенди за войни.“
— Може би Ал Мирна има друга причина, лична — продължи Кейнис.
— Каква?
— Каза, че с Военачалника са се познавали. Може да иска да види как се развиваш.
„Баща ми да го е пратил да ме нагледа? Защо? Да види дали съм още жив? Колко висок съм станал? Да преброи белезите ми?“ Трябваше да потисне познатата горчилка, трупаща се в гърдите му. „Защо да мразя непознат? Нямам баща, че да го мразя.“
3.
Само две момчета получиха монети на сутринта. И двамата бяха показали страхливост и недостатъчно умения в битката. Според Вейлин пролятата кръв и счупените кости не си заслужаваха резултата, но Орденът никога не пренебрегваше традициите — все пак тук служеха на Вярата. Норта се възстанови бързо, както и Дентос, а Баркус щеше да носи грозния белег на гърба си цял живот.
С напредването на зимата обучението им стана по-специализирано. Упражненията на инструктор Солис с меча станаха по-сложни, а тренировките с алебарда започнаха да наблягат на дисциплината и работата в група. Учеха се да маршируват и маневрират по роти, както и на множеството команди, които изграждаха дисциплиниран боен строй от индивидуалностите. Не беше лесно и много момчета отнасяха бой, защото не уцелваха ляво и дясно или пък бъркаха крачка. Трябваха им няколко месеца в усилени тренировки, за да схванат всичко, и още два преди инструкторите да решат, че са доволни. През цялото време продължаваха и с упражненията по езда, които се провеждаха в кратките часове преди залез. Бяха си направили собствено трасе, четири мили покрай реката и външната стена, с достатъчно неравности и препятствия, за да отговаря на стандартите на инструктор Ренсиал. Тъкмо по време на едно от тези вечерни надбягвания Вейлин срещна момиченцето.