Тайният орден

— Нещо като нашия случай сега.

— Има някаква ирония, нали?

— А това те тревожи. Без сериозен пробив вероятно ще има нова жертва. Или по-скоро повече от една.

Той кимна.

— И мен това ме безпокои.

— Какво ще правим?

Кордеро отпи от виното си.

— Ще се надяваме на значителен пробив.

— Съгласен съм и на по-незначителен — въздъхна Харват и отвори менюто пред себе си.

— Търпението е приятел на мъдростта.

— Чувал съм го и преди. Кой го е казал?

— Свети Августин.

Харват се усмихна хитро.

— Какво?

— Имах командир преди много години, който обичаше да цитира свети Августин. Любимата му реплика беше:няма похвала за човек, който само изпълнява задълженията си и нищо повече.

— Очевидно ти харесва и се придържаш към тази максима.

Харват кимна. Негов ред беше да смени темата.

— Защо ме покани на вечеря?

— Исках да те напия — засмя се тя.

— И после какво?

— Ще успея да измъкна всичките ти тайни.

— Е, това е известно облекчение. За миг се притесних, че ще се опиташ да се възползваш от мен.

— Не правиш впечатление на човек, от когото лесно можеш да се възползваш.

— Не говориш сериозно. Аз съм най-мекушавият човек на планетата. Всичко, което е свързано с деца и животни…

— Именно — прекъсна го тя. — За твое сведение, аз пък не съм от хората, които се възползват от слабостите на другите.

— Не се шегувах — рече той, извади телефона от джоба си и го включи. Прехвърли няколко снимки и когато намери онази, която търсеше, ѝ я показа.

Кордеро ококори очи.

— Що за кон е това?

— Не е кон, а моето куче — засмя се той.

— Каква порода е?

— Руска овчарка.

— Я пак? — попита тя с усмивка и се опита да произнесе думите, но не се получи.

— Овчарка — повтори Харват разчленено и бавно. — Известни са още като кавказки кучета, пазят стадата овце. Военните в Русия и войниците по границата на Източна Германия ги обожават. Много са бързи, много верни, а и за нищо на света не бива да ги ядосваш.

— Вярвам ти. Огромен е. Как се казва?

— Булет.

— Нарекъл си кучето сиБулет4?

— На името на един приятел. Казваше се Булет Боб.

— Казваше се?

— Оперативен, който работеше срещу тероризма. Загина, вършейки онова, което обича.

— Съжалявам.

— Няма нищо.

— Как гледаш толкова голямо куче във Вашингтон?

— Не живее с мен. Пътувам твърде много.

— А къде?

— С една стара приятелка.

— Поверил си кучето си на бивше гадже? Ти наистина си доста мекушав човек — заключи Кордеро.

— Имаш ли снимка на сина си?

— Да. — Тя бръкна в чантата си и извади своя телефон.

Снимката беше направена на плаж в прекрасен слънчев ден и бе запечатала чудесно момченце с широка усмивка.