Тайният орден

Намести подвижната алуминиева рампа, за да изтъркаля по нея стоманената кофа на колелца и да я вкара в мръсния апартамент. Щом тя вече беше вътре, той бързо разтовари останалата част от екипировката си, включително и резервната гума на вана.

Прозорецът към улицата бе облепен с вестник. Дори не знаеше дали в жилището има ток. Не че беше от значение. Нямаше да рискува да привлече нечие внимание. Извади няколко светещи пластмасови палки и ги разхвърля в ъглите на апартамента, а с автоматичната отвертка закрепи подплатеното одеяло от вътрешната страна на прозореца.

След като приключи с тази част, се залови с подгряването на кофите. Повдигна капаците с върха на ножа си, а от бетонните блокчета и тухлите издигна няколко платформи върху пода, покрит с напукан линолеум.

Следващата стъпка бе да включи горелките и да ги нареди така, че да започнат да нагряват кофите. Номерът бе в това да държи огъня около тях достатъчно дълго, за да сгрее съдържанието им, без то да закипи и да се разплиска. Няколко дни преди това беше репетирал тази техника, докато се убеди, че в решителния момент няма да се провали.

Много скоро малкото помещение се изпълни със силната миризма на течността. Със сигурност много скоро тя щеше да се разпространи по стълбите и коридорите на цялата триетажна сграда. Също както и в сградата на Дървото на свободата, докато работеше, държеше под ръка пистолет със заглушител. Ако някой решеше да провери откъде идва миризмата, щеше бързо да се освободи от присъствието му. Трудно можеше да бъде спрян в този момент.

За да мери температурата на всяка от кофите, използваше термометър с инфрачервена скала. Когато градусите започнаха да растат и почти наближиха температурата на кипене, той задейства системата от лебедки и лагери, позволяваща да придвижи всяка от кофите до мястото, където му беше необходимо, без да рискува да се полее.

Щом приключи, занесе резервната гума в банята, сложи я във ваната и я поля със съдържанието на голям буркан. Включи хронометъра и бързо изключи газовите горелки.

Настъпи моментът да вдигне капака на металния сандък. Мъжът вътре бе съвършено гол и с обръсната глава. Ръцете и краката му бяха закрепени с вериги в халки, заварени за дъното. Устата му беше залепена с тиксо. Налагаше се, за да бъдат заглушени виковете му при транспорта, а и с оглед на бъдещите събития.

Противно на инструкциите, беше решил да не му сложи парализиращия препарат. Мечтаеше жертвата му да се мята и да се блъска. Държеше, когато откриеха тялото, да е видно, че човекът се е съпротивлявал и колко болезнена е била смъртта му.

Убеди се, че спирачките под металния сандък са здраво закрепени и той няма да се помести, и се залови да задейства системата от лебедки, с която повдигна първата кофа с вряла течност.

Само след миг тя бе на правилната височина, малко над ръба на сандъка. С помощта на големи клещи той подпря дъното и изля врящото съдържание вътре.