Кралица на сенките

Значи боят се оказваше инсцениран. Елин го проточваше само защото Аробин искаше да продължи. А когато срутеше часовниковата кула и си възвърнеше магията... щеше да е неудържима. Заедно с Едион, елфическия ù принц и всички воини на тяхна страна. Да, щеше да се роди нов свят. Но свят, в който гласът на обикновения човек щеше да е просто шепот.

Елин изви ръцете на командира, демонът изпищя от болка, а в следващия момент...

В следващия момент Елин заотстъпва назад, стиснала ръката си и дупката в костюма си, откъдето извираше ярка кръв.

Чак когато командирът завъртя към него окървавеното си лице и гарвановочерните си очи, Каол разбра какво се е случило. Беше я захапал. Валгският демон облиза устни и кървавата му усмивка се разшири. Дори през крясъците на тълпата Каол го чу да казва:

– Вече знам коя си, нечистокръвна кучко!

Елин свали длан от ранената си ръка. Черната ù ръкавица беше обляна в кръв. – За щастие, и аз знам какво си ти, изчадие долно.

Край. Трябваше да сложи край на това веднага.

– Кажи ми името си? – нареди му тя, обикаляйки го като хищник.

Демонът в човешко тяло се изкикоти.

– Не си способна да го изречеш с простосмъртния си език.

Гласът плъзна по вените на Каол и ги вледени.

– Голямо самочувствие за някакъв си пешак – рече подигравателно Елин.

– Нека те отведа в Морат, нечистокръвна кучко, и ще видим дали ще говориш така. Изгарям от желание да ти покажа какви чудеса правим с твоята раса.

Морат – крепостта на херцог Перингтън. Стомахът на Каол сякаш се изпълни с олово. Там водеха пленниците, които не екзекутираха. Онези, които изчезваха нощем. И само боговете знаеха какво им причиняват.

Елин не му даде време да каже друго и на Каол отново му се прииска да види лицето ù, поне колкото да разбере какво се случва в ума ù. Тя сграбчи командира, бутна едрото му туловище на земята и го стисна за главата. След миг вратът на командира изпращя като съчка.

Ръцете ù задържаха главата на демона и тя огледа празните му очи, отворената му уста. Тълпата бушуваше триумфално.

Елин отпусна рамене задъхана, после се изправи и изтупа пясъка от коленете на костюма си.

Накрая вдигна поглед към арбитъра.

– Обяви резултата.

– Победата е твоя – смотолеви пребледнелият мъж.

Тя сведе очи и блъсна върха на единия си ботуш в каменната стена, освобождавайки тънкото, страховито острие.

Каол беше благодарен за писъците на тълпата, докато Елин го забождаше във врата на командира. Отново. И отново.

На смътната светлина никой друг не можа да види, че тъмното петно в пясъка имаше необичаен цвят.

Демоните с каменни лица се струпаха около ямата. Студените им очи се впиваха в Елин, в крака ù, който постепенно отсичаше главата на командира и накрая я остави да се търкаля в пясъка.