Глад
- Автор: Katsu Alma
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Глад». Краткое содержание книги:
Колкото повече време го нямаше Стентън, толкова повече вътрешната ѝ съпротива срещу укорите и предупрежденията на баща ѝ, както и срещу собствените ѝ колебания, нарастваше. Сега, когато бяха лишени от спокойното му присъствие, тя усещаше с още по-голяма острота как той е бил единственият разумен човек сред тях.
Беше наясно, че има някакви ужасни тайни, които го гризат отвътре, и че би трябвало да знае какви са тези тайни, преди да му се довери. Освен това беше започнала да си дава сметка и за нещо друго: само един човек с истинска съвест е способен да се измъчва толкова тежко от собственото си минало, че да му личи във всеки негов жест — в разкаянието, което се четеше в стойката на раменете му, в гласа му и в начина, по който отбягваше погледа ѝ въпреки напрежението — приятното напрежение — за което не се съмняваше, че изпитват и двамата.
— Това може и да е вярно на суверенната територия на Съединените американски щати — говореше Донър. — Но нека да ви напомня, че вече сме преминали границите на тази територия. Законите на САЩ не са в сила на мястото, на което се намираме сега.
Очите му се стрелнаха към Рийд. Какво ли си мислеше, запита се Мери. Рийд от самото начало му се беше съпротивлявал и в крайна сметка го беше изместил от мястото на водач. Но Донър само поклати глава.
— Ако убиете този човек, това по същество ще представлява незаконна саморазправа.
— Мен ако питаш, говориш пълни шибани глупости — отвърна Кесибърг с крива усмивка, която никой не можеше да сбърка с дружелюбна. — Става дума за библейските закони. Той уби Джон Снайдър. И заслужава да умре за това.
Колкото и да беше отвратителен Кесибърг, хората сякаш се вслушваха в думите му. Явно упражняваше някаква власт върху тях.
Колкото до Мери, гласът ѝ сякаш беше заседнал в гърлото. Трябваше да каже нещо, но благоразумието не ѝ позволяваше да го направи.
Винаги се беше отнасяла практично към нещата, дори прекалено. Искаше ѝ се понякога да проявява страст и да позволява на убежденията си да се изливат от нея, неподправено и открито.
Може би точно тези качества бяха привлекли Стентън у Тамсен.
Мери не отвори уста да каже нищо. Радваше се поне, че някои от останалите не бяха съгласни с думите на Кесибърг.
— Няма да убия човек, ако не го е наредил съдията — рече накрая Милт Елиът. — Не бива да правим нещо, заради което можем да си имаме неприятности по-късно.
— Прокудете го — обади се изведнъж Тамсен.
Всички се извърнаха към нея и само дрехите им прошумоляха. Въпреки всичко, което се беше случило — въпреки това колко я ненавиждаха хората и колко малко ѝ вярваха вече — тя държеше главата си гордо вдигната и не се боеше да срещне погледите им. В очите на Мери изглеждаше едва ли не царствена.
Нещо в стомаха на Мери се сви при вида ѝ. Хората все още се бояха от нея, в това нямаше съмнение. Пеги Брийн и Елеанор Еди разправяха на всички, че тя е използвала вещерските си умения, за да изсмуче волята за живот на Джордж Донър, като сукубус. Говореха и за онзи случай с пожара. Мери не вярваше на най-лошите слухове — и въпреки това виждаше, че Тамсен поема сериозен риск в този момент, като надига глас в защита на Рийд.
И то в момент, когато Мери не успя да го направи.
— Господ трябва да го съди, а не ние — продължи Тамсен. — А за онези от вас, които си мислят, че това е твърде милостиво наказание, помислете си пак: човек не може да оцелее сам в тази пустош. Да го прогоним, ще бъде същото като да го осъдим на смърт.
Кесибърг я изгледа с ненавист. Мери не пропусна да забележи това.
— Повечето от вас сигурно не познават Джон Снайдър с друго, освен като водач на воловете — каза той. — И си мислят, че го е бивало само да води животните и да изпълнява заповеди. Но той носеше своята част от отговорността за всички. И ние му го дължим.
Донър се намръщи.
— Трябва да разберем какви са фактите. Знаем ли защо мистър Рийд е извършил това?
Преди Кесибърг да му отговори, Донър вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Джеймс?
Рийд тежко преглътна. Едното му око беше толкова подуто, че почти се беше затворило.
— Вие всички видяхте какво правеше той и знаете какъв човек беше. Беше лъжец и се надяваше да провали живота на други хора със своите лъжи. Той ме нападна и аз… аз трябваше да се защитя.