Глад
- Автор: Katsu Alma
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Глад». Краткое содержание книги:
— Шибани педали — рече Снайдър, но звучеше съвсем спокойно. — Мразя шибани педали…
„През цялото време е искал да ме убие.“
Но преди Снайдър да го удари отново, и двамата чуха гласове — твърде далеч, за да различават какво казват, но несъмнено увлечени в спор помежду си. Сетне въздухът се разцепи от изстрел — като яростен удар, който отекна в падината. Снайдър се отдръпна от гърдите на Рийд, стреснат като див звяр.
— Какво става, по дяволите? — попита той.
Рийд не му отговори. Вместо това мъчително се изправи на крака и се хвърли към коня си, като едва успя да се качи на седлото. Отнякъде по подутото му лице се стичаше кръв. Беше му трудно да вижда както трябва. Мислите му бяха заглъхнали до едва доловимо жужене в тила. Наложи си да се съсредоточи максимално, за да остане на гърба на коня си — на една част от него ѝ се искаше да падне, да продължи да пропада все по-далеч от себе си и да се изгуби без следа. Да изчезне от лицето на земята.
Докато стигне обратно до лагера, пререканието вече се вихреше с пълна сила. Дребничкият Уилям Еди се беше изправил срещу Патрик Брийн, който с лекота го превишаваше два пъти. Еди, точен стрелец, беше стиснал пушката си, но не заплашваше Брийн с нея, поне засега. И двамата бяха почервенели и се надвикваха. Отстрани стоеше малко момче, на не повече от три или четири години, което се скъсваше от рев. Около тях се беше образувал кръг от други хора от кервана.
Рийд тежко се свлече от седлото, а лицето му болезнено пулсираше на мястото, където го беше ударил Снайдър. Почти не чуваше мислите си през червената пелена на болката.
— Какво става тук? — попита той.
Гласът му сякаш прозвуча някъде отдалеч.
Брийн му хвърли един поглед, после отново се обърна към него и го погледна по-внимателно.
— Какво ти има на лицето?
— Няма значение — отвърна Рийд.
Вече дишаше малко по-леко. Стисна очи и отново ги отвори, в опит да проясни зрението си. Извади носната си кърпа и се зае да бърше лицето си — внимателно и методично.
— За какво се карате?
Брийн посегна да хване малкото момче, което плачеше, но Еди пристъпи пред него.
— Ще ти кажа какво стана — този малък крадец нападна провизиите ми и открадна сухарите, които си бяхме запазили за закуска.
Сухари. Рийд не беше хапвал сухар от една седмица. Сигурно никой от експедицията вече нямаше достатъчно брашно за сухари, с изключение на семействата Брийн и Мърфи. Той си спомни за инцидента със Стентън и револвера. Беше цяло чудо, че при тези обстоятелства все още никой не се беше опитал да отнеме насила храна от семейство Брийн. Но нямаше как да го каже на Патрик; той беше въоръжен и не би се поколебал да стреля.
— Това са просто сухари, мистър Брийн. Какво предлагаш да направим — да обесим момчето? — попита го Рийд.
Той сведе поглед към носната кърпа в ръцете си, подгизнала от собствената му кръв, и отново побърза да вдигне очи към Патрик Брийн.
— Никой няма да пипне Питър — намеси се Еди. — Освен ако не иска да получи куршум в корема.
Значи момчето беше синът на Еди.
— Той е крадец. Заслужава един хубав пердах — рече Брийн и се изплю, като едва не улучи Еди по обувката. — Децата не измислят сами такива неща.
— Какво трябва да означава това? — попита го Еди, тихо и заплашително. — Да не казваш, че аз съм го подучил?
— Просто искам да кажа, че крушата не пада по-далеч от дървото.
Еди понечи да вдигне пушката си и Рийд едва успя да отклони цевта.
— Не искаш да го правиш, Уил — рече му той.
— Ти сам дойде да ме молиш за храна — продължи Брийн. — Не отричай.
— А ти ми отказа дори една хапка — отвърна му Еди. — Това не беше много християнска постъпка от твоя страна. Семейството ми умира от глад, а ти имаш добитък. Но не искаш да заколиш нито едно животно, дори за да спасиш живота на децата ми.
Брийн грозно се намръщи.
— Не съм виновен, че добитъкът ти е избягал, нито че не си носиш достатъчно провизии. Може би щях да ти продам някоя крава, ако имах повече, но аз неслучайно водя този добитък със себе си.
— Положението е извънредно. Никой от нас не знаеше в какво се забърква.
Главата на Рийд пулсираше от болка. Имаше нужда от студен компрес и прах от върбова кора. Продължаваше да чува гласа на Снайдър в главата си, като откъснат от някакъв разпокъсан кошмар. „Педал.“