Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Отпих от прекрасния зелен чай. Бурята се приближаваше. Нов плясък в залива.
— Добре — казах. — Кажи ми ти.
Тя се наведе напред, усмихна се и очите й потъмняха. Винаги е контролирала безпогрешно лицето и тялото си, променяйки ги така, че да съответстват на настроението й. Не става въпрос за коренно различна форма. Просто тя предпочита понякога да прилича малко повече на момиче, а друг път — на зряла, привлекателна жена. Обикновено избира златната среда. Но този път в чертите й се появи някакъв намек за безвремие и аз изведнъж осъзнах, че никога не съм бил наясно с истинската й възраст. Гледах как над лицето й се спуска булото на някаква древна сила.
— Логрус — каза тя — ще те дари с величие.
Не можех да откъсна погледа си от нея.
— Какво величие по-точно? — попитах.
— А ти какво величие жадуваш?
— Не знам дали въобще някога съм желал да бъда велик. Подобна страст мога да сравня с това да искаш да бъдеш по-скоро инженер, отколкото да желаеш да сътвориш нещо, да бъдеш по-скоро писател, отколкото да искаш да напишеш нещо. Става въпрос за страничен ефект, а не за самата същност на нещата. Чиста проба балсам за егото.
— Но ако си го заслужил, ако величието ти се полага, защо тогава да не го получиш?
— Сигурно е така. Но аз все още не съм направил нищо… — Очите ми се спряха на един светъл кръг под тъмната водна повърхност, който се носеше напред, бягайки сякаш от приближаващата буря. — … нищо освен едно странно съоръжение, което едва ли би могло да мине за велико дело.
— Ти си млад — каза Дара, — а времето, в което ти се налага да бъдеш необичайно сведущ и опитен, дойде неусетно дори за мен самата.
Ако си домъкнех отнякъде кафе с магия, дали това щеше да я раздразни? Да, най-вероятно. Затова реших да се задоволя с чаша вино. Налях си, отпих една глътка и казах:
— Боя се, че не разбирам за какво говориш.
Дара кимна.
— Това едва ли е нещо, което може да се обясни с просто изложение… — Освен това мисля, че ще е прибързано от моя страна да спомена пред теб за тази възможност.
— Майко, какво се опитваш да кажеш?
— Тронът. Управлението на Царството на Хаоса.
— Мандор също ми предложи да си помисля по въпроса — казах аз.
— Добре. Никой освен Мандор, не би прибързал чак толкова.
— Предполагам, че на всяка майка е присъщо да се опитва да уреди синовете си в живота, но за съжаление ти си ми намислила работа, за която ми липсват не само способности, наклонности и опит, но и каквото и да е желание.
Тя сплете пръсти и ме погледна над тях.
— Много по-способен си, отколкото си мислиш, а твоето желание в случая няма никакво значение.
— Като заинтересована страна бих поспорил с теб.
— Дори ако това е единственият начин да защитиш приятелите и близките си, както тук, така и в Амбър?
Отпих още една глътка от виното.
— Да ги защитя? От какво?
— Лабиринтът се кани да преобрази междинните области на Сенките според собствените си разбирания. Освен това, вероятно вече е достатъчно силен, за да го постигне.
— Нали ставаше въпрос за Амбър и Хаос, а не за Сенките?
— Логрус ще трябва да се опълчи срещу това нашествие. И тъй като най-вероятно ще загуби директния двубой, той ще се опита да вербува свои агенти, с които да удари Амбър. Естествено най-ефективните агенти ще се окажат избраниците на Хаос…
— Това е лудост! — възкликнах. — Трябва да има и друг изход.
— Вероятно — каза тя. — Приеми трона и ти ще си този, който ще дава заповедите.
— Но аз не знам достатъчно.
— Ще получиш сведения за всичко необходимо.
— А останалите претенденти?
— Те не са твоя грижа.
— Аз пък си мисля, че начинът, по който ще се добера до короната, ме засяга пряко все едно дали ще съм задължен на теб, или на Мандор с повече убийства.
— Прав си. Тъй като и двамата сме от рода Сауал, подобна равносметка ще е напълно безсмислена.
— Искаш да кажеш, че и ти си се включила в играта?
— Очевидно имаме известни различия — каза майка ми, — затова не смятам повече да обсъждам подбора на средства.