Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Въздъхнах и пак пийнах от виното. Бурята над мрачните води се бе разразила с още по-голяма сила. Ако онзи стражи светъл кръг под повърхността им беше наистина Дяволският Чекрък, аз пък бях любопитен да разбера какво ли е намислил. Мълниите се превърнаха в постоянен декор, а гръмотевиците — в музикален фон на разговора ни.
— Какво имаше предвид, когато спомена за времената, в които трябвало да бъда необичайно опитен и сведущ?
— Имах предвид настоящия момент и непосредственото бъдеще — отговори тя. — И сблъсъка, който се задава.
— Не — уточних аз, — по-скоро ме интересува определението „необичайно сведущ“. В какъв смисъл?
Трябва да беше от някоя мълния, защото никога преди не я бях виждал да се изчервява.
— В теб се пресичат две велики кръвни линии — заяви Дара. — На практика твоят баща беше крал на Амбър — за кратко, между управлението на Оберон и това на Ерик.
— Но тъй като Оберон е бил все още жив по онова време и освен това не е бил абдикирал, ничие друго управление не е било законно — възразих аз. — Рандъм е законният наследник на Оберон.
— Отсъствието на Оберон би могла да се тълкува и като абдикация.
— А на теб това тълкувание ти допада повече, нали?
— Естествено.
Загледах се в бурята. Пийнах от виното.
— Затова ли си искала да заченеш дете от Коруин? — попитах.
— Логрус ме увери, че това дете би било идеалният владетел на Хаос.
— А татко на практика не е означавал за теб почти нищо?
Дара отвърна погледа си от мен и се загледа в светлия кръг, който се носеше към нас. Една мълния се стовари точно зад него.
— Нямаш правото да ми задаваш този въпрос — каза тя.
— Знам. Но е така, нали?
— Грешиш. Той означаваше много за мен.
— Но не и в обичайния смисъл.
— Аз също не съм „обичайна“.
— Значи аз съм резултат от експеримент за създаване на нова порода. Логрус е избрал самеца, който щял да ти даде… какво?
Светлият кръг се приближаваше все повече. Бурята го следваше по петите — толкова близо до брега, колкото никога не я бях виждал.
— Съвършения Господар на Хаос — каза майка ми, — способен да управлява.
— Все ми се струва, че това не е всичко.
Кръгът избягна ловко мълниите, изскочи от водата и полетя към нас. Дори Дара да бе отвърнала нещо на последната ми забележка, аз така и не я чух. Гръмотевиците бяха оглушителни.
Светлият диск се озова на платформата и спря до крака ми.
— Татко, можеш ли да ме защитиш? — допита Чък краткото затишие между два поредни гърма.
— Увий се около лявата ми китка — наредих аз.
Дара впери поглед в него, докато той заемаше обичайното място на Фракир, Междувременно последната мълния не се разтвори във въздуха, а увисна над бреговата ивица като цвъртящо вретено. После вретеното се сви и се превърна в сфера, която се поколеба за миг-два увреди да се насочи към нас. Докато се приближаваше, структурата й продължи да се променя.
Когато се озова на ръба на масата, сферата вече се бе преобразила в пулсиращия Знак на Логрус.
— Принцесо Дара, принц Мерилин — произнесе ужасяващият глас, който вече бях чул в деня на сблъсъка в Амбър. — Не искам да нарушавам обяда ви, но нещото, което сте приютили, ме принуждава да го сторя. — Едно от назъбените разклонения на видението посочи към китката ми.
— Той блокира способността ми да пътувам през Сенките — обади се Чък.
— Дайте ми го!
— Защо? — попитах аз.
— Това нещо премина по Логрус — прогърмя отново гласът. Височината и силата му варираха най-безразборно.
Хрумна ми, че бих могъл да му се възпротивя, особено след като и Дара бе потвърдила, че съм толкова ценен за него.
— На практика всеки би могъл да опита късмета си с Логрус — отвърнах му аз.
— Аз определям правилата, Мерлин, а твоят Дяволски Чекрък не ми се пречка за пръв път. Предай ми го.
— Не — казах аз и мигом се свързах с Колелцето, за да открия сила, която би могла да ме прехвърли незабавно в област, контролирана от Лабиринта. — Няма да се откажа толкова лесно от творението си.