Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Да ме разиграват. Борят се за надмощие и искаха от мен да избера нечия страна.
— Ти чия страна избра?
— Ничия. Защо?
— Трябваше да ме предупредиш.
— Защо?
— За да те посъветвам. За да ти помогна.
— Срещу Силите на Вселената ли? Докъде стигат връзките ти, майко?
Тя се усмихна.
— Не е изключено някой като мен да знае някои неща за тяхната същност.
— Някой като теб?…
— Магьосница като мен.
— А ти колко си добра всъщност, майко?
— Не мисля, че някой ме превъзхожда значително, Мерлин.
— Както обикновено най-близките научават последни. Защо тогава не ме подготви ти, вместо да ме пращаш при Сухай?
— Аз не съм добър учител. Не обичам да уча другите.
— Но си обучила Джасра.
Главата й се килна вдясно, тя присви очи.
— Това пак от Мандор ли го научи?
— Не.
— От кого тогава?
— Какво значение има?
— Голямо — отвърна тя. — Защото май не го знаеше при последната ни среща.
Спомних си, че майка ми бе подхвърлила нещо в двореца на Сухай, някаква странна забележка относно Джасра, която намекваше за известна близост и която при други условия бих запечатал в съзнанието си. Но напоследък трудно се концентрирах върху детайлите, тъй като целият ми живот се бе превърнал в бясно спускане по хлъзгав хълм сред разразила се гръмотевична буря, с кола, чиито спирачки издават странни звуци. Тъкмо се канех да я попитам какво значение има кога точно съм научил за това, когато осъзнах, че я интересува друго. Искаше да узнае с кого съм говорил след като се разделихме с уговорката да обядваме заедно. Споменаването на Люк като дух на Лабиринта едва ли щеше да разведри атмосферата, затова…
— Добре де, Мандор го изтърва несъзнателно. После ме помоли да не казвам на никого.
— С други думи — каза Дара, — е очаквал да ми го кажеш. Защо винаги постъпва така? Направо му се чудя. Адски е потаен.
— Може наистина да му се е изплъзнало.
— На Мандор нищо нему се изплъзва. Не го настройвай срещу себе си, синко. За нищо на света.
— За един и същ човек ли говорим?
Дара щракна с пръсти.
— Разбира се. Ти го познаваш единствено от детските си години. После те нямаше доста време. Оттогава си го виждал само няколко пъти. Да, той е потаен, затворен и опасен.
— Винаги сме се разбирали добре.
— Има си хас! Той не се кара с никого, ако няма сериозна причина.
Вдигнах рамене и продължих да се храня.
— Предполагам, че и той се е изказал приблизително по същия начин за мен — каза тя след малко.
— Не си спомням такова нещо.
— А да се е опитвал напоследък да ти дава уроци по благоразумие?
— Не. Смятам обаче наистина да се погрижа за благоразумието си.
— Сигурно си изкарал нелоша школа в Амбър.
— И да е така, още не съм забелязал ефекта.
— Добре де, добре. Ако не желаеш да те питам, можеш просто да ми го кажеш.
— Не е точно така.
— Тогава кажи ми какво искаха от теб Логрус и Лабиринтът?
— Нали ти казах — да взема нечия страна.
— Толкова ли ти е трудно да прецениш кого предпочиташ?
— Трудно ми е да преценя кого не предпочитам.
— Заради това, че — както каза — са те „разигравали“ в битката си за надмощие, така ли?
— Именно.
Тя се засмя.
— Боговете не са по-добри от нас, но това показва, че поне не са по-лоши. Осланяй се на човешкия морал при липса на по-добър. Ако и това се окаже недостатъчно, за да направиш своя избор, припомни си другата неоспорима истина — че си син на Хаос.
— И на Амбър — уточних аз.
— Но си израсъл тук.
— И съм живял в Амбър. И на двете места имам немалко роднини.
— Наистина ли ти е толкова трудно?
— Не бих усложнявал излишно нещата, ако не беше.
— В такъв случай — каза тя, — обърни нещата наопаки.
— Какво искаш да кажеш?
— Не се питай към кой от двата Знака изпитваш по-топли чувства, а кой от тях би могъл да ти даде повече.