Факторът Чърчил [bg]

По улиците на Мюнхен вече текат паради на фашистката младежка организация — дори точно пред хотела. Представете си картината на младежи с кожени шорти и яки бедра, маршови оркестри и червено-черни флагове със свастики, които плющят на вятъра. Представете си усмихнати момичета в тиролски носии, които разнасят преливащи от пяна халби в хотелската Biergarten, с преплетени като козунаци руси плитки, увити около ушите.

И накрая добавете самия Чърчил с блеснал от дяволито любопитство поглед, който гледа от отворения прозорец и обръща очи насам и натам, за да не пропусне нещо. Синът му Рандолф, вече журналист, го придружава при това пътуване, също нетърпелив да научи колкото може повече за нацистите. Именно той представя баща си на един прелюбопитен човек на име Ернст (Пуци) Ханфщенгел. Този Пуци е висок и слаб като върлина американски бизнесмен от немски произход, на възраст към четиридесетте. Образованието си е получил в Харвард, така че говори отличен английски език. Подобно на Франклин Делано Рузвелт, и той е бил член на клуба "Хейсти пудинг", където е развил таланта си на пианото. Всъщност този човек е автор на някои от най-известните харвардски песни.

Той е словоохотлив шегаджия с доста язвителен хумор, облечен в спортен костюм от туид и вратовръзка, която се спуска, по модата на деня, само наполовина по предницата на ризата.

Освен това е и един от водещите нацисти и близък съратник на Хитлер, за когото изпълнява ролята на нещо като международен пиар специалист.

Една вечер Уинстън, Рандолф и Пуци Ханфщенгел остават до късно в бара около пианото; и макар да не става ясно дали Чърчил е последвал обичайния си навик да припява с пълен глас и съвсем фалшиво, той със сигурност се е радвал, че Пуци знае много от любимите му мелодии. Към края на това приятно самодейно изпълнение Пуци започва да възхвалява Хитлер и неговите успехи за съживяването на Германия.

Чърчил веднага задава въпрос за антисемитизма на Хитлер. Пуци се опитва да успокои страховете му. Както по-късно пише самият Ханфщенгел: "Опитах се да представя нещата възможно най-внимателно, като казах, че основният проблем е притокът на евреи от Източна Европа и прекомерното представителство на техните едноверци в някои важни професии".

"Хм — казва Чърчил, — кажете на шефа си от мен, че антисемитизмът може да е добър аперитив, но за основно ястие не става." Какъв невероятен израз! Това е учтивият начин на човек от британската висша класа да каже, че като тръгва срещу евреите, Хитлер всъщност залага на губещ кон.

"Вижте какво — казва Пуци на Чърчил, — добре би било да се срещнете с Хитлер." Това можело лесно да се уреди.