Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Скоро оръденият огън от южните укрепления отслабна, а после спря. След десетина минути чухме приближаване на маршируващи нозе и един от часовите се върна със съобщението, че изтегленият гарнизон пристига.
Сега капитан Хадфийлд имаше на свое разположение между шестдесет и осемдесет души. Той действуваше бързо и решително, както изискваше положението, раздели силите си на три отряда, единия от които щеше да командува сам, Друг повери на единствения оцелял офицер от гарнизона, а третия постави под мое ръководство. Моят отряд се състоеше главно от ония, които се бяха опитали да попречат, на Даго да извърши десант, и след като ме бяха видели да се бия решително на тяхна страна, никой от войниците нямаше нищо против да ме следва, макар и да продължаваха да ме смятат за прословутия капитан Грим.
С мен дойдоха Дългия Джон и Лен Григс. Нашето желание беше Лен да участвува в тази работа, тъй като в началото на схватката с десантния отряд бе получил удар със сабя по челото и дълго време стоя в безсъзнание. Обаче той настояваше да види завършека на боя. Планът за действие на капитан Хадфийлд беше следният: неговият отряд трябваше да стигне до пазарището, да си пробие път до вратата на съкровищницата и да се присъедини към тамошните защитници. В същото време аз трябваше да нападна с отряда си пиратите в тил. Ако, както се надявахме, тези внезапни нападения обърнеха пиратите в бягство, дълг на трети отряд беше да заеме позиции в къщите по пътя към морето и да повали колкото може повече от отстъпващите пирати с унищожителна мускетна стрелба. Но ако пиратите все още продължаваха нападението си срещу съкровищницата, щеше да дойде и третият отряд и да хвърли силата си в боя.
Огледах набързо хората си, за да видя дали са в добра форма за страшното сражение, и тръгнах. Бях много насърчен от решителния вид на войниците, които крачеха с мен. Те вече бяха водили ръкопашен бой с прочутите пирати и бяха доказали, че не са по-лоши бойци от тях. Сега бяха решили да дадат на пиратите такъв урок, че никога вече да не се опитат да плячкосват град, голям и добре защитен като Санта Галма.
Няколко войници, които се бяха откъснали от частите си, пътьом се присъединиха към нас и ни донесоха вести от други участъци на града. Северните укрепления все още се държели храбро. Един опит на пиратите да направят десант в друг район на пристанището бил отблъснат с тежки загуби. Фактически само отрядът на Даго извършил десант и точно в момента атакувал ожесточено съкровищницата, бранена лично от губернатора.
Докато се движехме по пустата улица, забелязвахме много признаци, които показваха, че пиратите са минали по тоя път. Тук-там лежаха едно върху друго тела не само на мъже, но и на няколко жени и деца, които, съсечени жестоко, свидетелствуваха за свирепостта и яростта на главорезите. На половината път по улицата купчинка трупове говореше зловещо за героичен отпор. Имаше трима мъртви войници, а около тях седем убити пирати. Храбрата тройка бе загинала при опит да задържи двайсет пъти по-многоброен противник. По-нататък открихме все още гърчещо се тяло на гражданин, набучен на сабя, забита в собствената му врата.
Войниците наблюдаваха всички тези ужасни сцени, без да проронят дума, но като погледнах застиналите им лица, разбрах напълно какви мисли за страшно отмъщение изпълваха главите ни. Ние забележимо ускорихме крачка, защото всички жадувахме да се вкопчим в ръкопашен бой с жестокия враг, който не се задоволяваше да се бие честно, а бе съсякъл невинни жени и деца. Никого нямаше да пощадим, когато положението се обърнеше в тяхна вреда.
Колкото повече се приближавахме към съкровищницата, толкова по-отчетливо чувахме пукота на мускети, звъна на стомана в стомана и яростните крясъци на хора, водещи смъртоносен бой, и аз с голяма мъка сдържах подчинените си. Бяхме се разбрали да не атакуваме, докато капитан Хадфийлд не влезе в нападението, защото ако те разбиеха пиратите сами, моите хора можеха да причинят още по-големи загуби на бягащите негодници, нахвърляйки се върху тях. Ето защо държах хората си скрити, докато добия по-ясна представа какво става при съкровищницата.