Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Осмелявам се да кажа, че отговорността да я научиш на много неща е твоя, братовчеде — каза Тони, стана, поклони се на Александра и пожела лека нощ на останалите.
Александра въздъхна, когато с Дъглас се заизкачваха по стълбите.
— Признавам, че изкарахме дълга вечер.
— Да — каза тя. Заваляше буквите. Дали щеше да дойде пак при нея? Забави крачка.
Дъглас спря по средата на коридора, хвана я за раменете и ясно каза:
— Нека да си изясним нещата, за да не въздишаш отново. Имаш само едни избор: в моята стая или в твоята?
В крайна сметка пак той реши нещата. Леко я избута в спалнята си и заключи вратата. Погледна я, после замислено отправи очи към слабия огън в камината.
— Тази нощ няма да те плаша. Ще бъда спокоен и нежен. Ще контролирам и моето, и твоето удоволствие. Аз съм мъж с опит, светски мъж. Движенията ми ще бъдат тихи и спокойни като огъня. Разбираш ли?
Тя погледна към огъня, после към него.
— Кажи, че разбираш, дявол да го вземе!
— Разбирам.
Тя протегна ръце към него импулсивно, той я вдигна и я занесе на леглото. Наведе се над нея и бясно започна да дърпа и да разкъсва роклята й.
— Няма значение, дявол да го вземе! — Не можеше да спре да я целува. Когато й разголи гърдите, очите му заблестяха, той застена, притискаше се към нея и смучеше зърната й. Трепереше, гърчеше се, опитваше се да я покрие с целувки навсякъде.
Щом остана гола под него, той се изправи, за да си свали панталона. Никак не беше внимателен, бе обезумял и го разкъса. Остана гол. Бе великолепен. Тялото му искреше на светлината на огъня и тя каза:
— Толкова си красив, Дъглас.
— О, не, не — каза той, но този път не легна върху нея. Разтвори краката й и я повдигна към устата си. — Няма да ти позволя да се отдръпнеш от мен. Харесва ли ти, Александра, Боже мой, колко си гореща, цялата трепериш. Моля те, кажи ми какво чувстваш.
Тя изстена и зарови пръсти в косата му, като го притискаше все по-близо, докато усети топлината му върху плътта си. Не можа да се сдържи. Изпищя и тялото й се изви под него. Дъглас усети как ноктите й се забиват в рамото му, почувства безумния натиск на мускулите й. За нейно удоволствие той навлезе още по-навътре. Не я изчака да се успокои. Пъхна го в нея:
— Обвий с крака кръста ми — каза той.
Тя изпадна в забрава от удоволствие и изненада. Прегърна врата му и взе да го целува по устата. Той влезе още по рязко в нея, ръцете му — големи и топли — обхващаха бедрата й, тя го целуваше отново и отново, тихо стенеше, от което той загуби всякакъв контрол.
Занесе я на големия килим пред огнището. Знаеше, че скоро ще свърши, знаеше, че няма да може да се сдържи. Сложи я по гръб и влезе толкова навътре, че стигна до утробата й.
Когато Дъглас се освободи. Александра се почувства така, както никога в живота си. Той се сгуши в нея и тя взе да го гали. Бе изпълнена с енергия и топлина и каза, без да мисли:
— Обичам те, Дъглас. Винаги ще те обичам.
Той изпъшка, обърна се настрани и я притисна до себе си. Тя усети по гърба и по краката си топлината на тлеещия огън. Почувства силните му ръце около кръста си. Дъхът му затопляше слепоочията й.
Но в следващия миг изстина, като осъзна какво му бе казала. Той не бе реагирал. Разбра каква сила му беше дала. Чувстваше силата му на слабините си и се опита да стане.
— Не — каза той тихо и неясно. Прегърна я и я занесе в леглото. — Не. — Зави я със завивката. — Искам семето ми да седи в теб. — После легна при нея, зави се и силно я притисна. В следващия момент вече спеше. Дишаше дълбоко и равномерно.
Само младо глупаче можеше да се държи така. Тя се отказа да става. Зарови лице в гърдите му. Космите му я гъделичкаха по носа. Поне не се опита да избяга от стаята. Целуна го по ключицата и езикът и се спусна към малките зърна на гърдите му. Близна го, той въздъхна, дълбоко заспал, ръцете му здраво обгръщаха гърба й. Тя погледна към гърдите си, притиснати към него, и знаеше, че няма връщане назад. После заспа.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Какво правиш?
Дъглас се обърна и видя Александра, застанала на прага.
— Виждам ясно колко е лошо наистина това положение на нещата.
— Но ти ми ровиш дрехите!
— Как ще знам от какво имаш нужда, ако не го правя? Проклета да е оная омразна глупачка, сестра ми, дето се бърка във всичко; тя каза, че ако ходиш на проклетия прием, трябва да имаш нова рокля. Говореше с най-скръбния глас на светица, който можеш да си представиш. Да, изигра го чудесно — каза, че няма да е честно, щом нямаш нова рокля. И има безочието да ме погледне така, сякаш аз те оскърбявам.
— Престани, Дъглас! Не искам, нито пък имам нужда от нови рокли, това е смешно, а Синджън заслужава бой.