Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
— Е? — изрече тя заядливо тя със съскащ шепот, който винаги смразяваше кръвта му.
— Повика ме, божествена Салмисра — отвърна неуверено той.
— Зная, идиот такъв. Не ме ядосвай. Скоро ще си сменям кожата, а това ме прави избухлива. Заповядах ти да разбереш какво планират алорните. Чакам да ми разкажеш всичко.
— Не научих много, кралице моя.
— Това не е отговорът, който исках да чуя, Адис — изсъска тя застрашително. — Може би способностите ти не са достатъчни за поста, който заемаш.
Адис затрепери неудържимо.
— Изпратих да повикат Дроблек, ваше величество. Той е драснианският началник на пристанищните власти тук, в Стис Тор. Мисля, че може да ни даде някаква информация за положението.
— Може би. — Гласът й беше разсеян: кралицата наблюдаваше отражението си в огледалото. — Извикай и посланика на Толнедра. Каквото и да правят алорните в Ктхол Мургос, в него е замесен и Варана.
— Прости ми, божествена Салмисра — каза Адис малко объркан, — но какво ни засягат действията на алорните и толнедранците?
Тя завъртя бавно глава и змийският и врат се залюлея.
— Нима наистина си толкова непоправим некадърник, Адис? Може и да не ни харесва, но Нийса е част от света и ние винаги трябва да знаем какво правят съседите ни, защото… — Владетелката на хората-змии направи пауза и езикът и нервно разсече въздуха. — Нещо ще се случи скоро и аз искам да зная какво точно е то, преди да реша дали да се включа, или не. — Тя отново замълча за секунда, ала бързо продължи: — Научи ли какво се е случило с Айсус?
— Да, ваше величество. Той е бил нает от драснианското разузнаване. За последен път са го видели в Рак Урга с алорните, които водят преговорите.
— Това е много интересно. Смятам, че тъкмо сега е необходимо да получавам най-подробна информация за всички събития — и то много, много скоро. Не ме разочаровай. Адис, Знаеш, че положението ти съвсем не е безопасно. Сега можеш да ме целунеш. — Кралицата-змия сведе глава и главният евнух се отправи с несигурни стъпки към платформата и докосна с треперещи устни студеното й чело.
— Много добре, Адис — рече тя. — Тръгвай. — Владетелката на хората-змии продължи да се взира в отражението си в огледалото.
Крал Нател от Мишрак ак Тул беше млад мъж с отпуснати устни, глупав поглед и права коса с цвят на засъхнала тиня. В него нямаше нищо, което дори отдалече би напомнило за някакви признаци на интелигентност. Дрехите му бяха смачкани и изцапани с петна, а короната очевидно беше прекалено широка за главата му и често се свличаше точно пред очите на негово величество.
Агачак, йерархът на Рак Урга, не можеше да понася младия крал на тулите, но полагаше усилия да бъде учтив с него по време на всекидневните им срещи. Учтивостта в никакъв случай не беше от силните страни на Агачак. Той предпочиташе да издава категорични заповеди, придружени със заплахи за ужасно отмъщение, ако събеседникът му изрази някакво несъгласие по време на разговора. Но внимателната преценка на личността на Нател убеди йерарха, че младият тул веднага ще падне духом, ако някой го заплаши или му постави ултиматум. Затова Агачак бе решил да разчита на ласкателства и измами.
— Пророчеството ясно показва, ваше величество — подхвана отново той, — Че ако някой крал ме придружи до мястото на срещата, той ще стане върховен император на всички ангараки.
— Означава ли това, че ще получа Ктхол Мургос и Гар ог Надрак? — попита Нател и в мътния му поглед се появи едва забележим проблясък.
— Точно така, ваше величество — увери го Агачак. — Освен това ще получите и Малореа.
— Но тогава Кал Закат ще страда. А аз не искам той да страда. Веднъж заповядал да бичуват баща ми, знаеш ли? Дори щял да го разпъне на кръст, но наоколо нямало никакви дървета.
— Да, чувал съм за това. Но не трябва да се притеснявате, ваше величество. Закат ще е принуден да се подчинява на вашите заповеди.
— Закат да се подчинява на мен? — Нател се засмя. Звуците, които издаде, бяха лишени от всякакви признаци на мисъл.
— Той няма да има избор, ваше величество. Ако откаже, новият бог мигновено ще го разкъса на безкрайно мънички късчета.
— Нямам нищо против, ако Ургит и Дроста ми се кланят — призна Нател, — но Закат едва ли ще се съгласи да го прави. Ургит и Дроста си мислят, че са много умни. Искам да им смачкам фасона. Но Закат… за него не съм сигурен. — Очите на тула светнаха. — Това означава, че ще получа цялото злато в Ктхол Мургос и Гар ог Надрак, нали? И тогава ще мога да ги накарам да го изкопаят със собствените си ръце и да ми го донесат. — Короната за пореден път се свлече пред очите му и Нател я надигна с показалец.