Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
— Ще получите цялото злато в Малореа, както и скъпоценностите, коприната и прекрасните килими. Дори ще ви дадат собствен слон, който ще можете да яздите.
— Какво е това — „слон“?
— Слонът е огромно животно, ваше величество.
— По-голямо от кон?
— Много по-голямо. Освен това ще получиш и Толнедра, а там има много пари. Целият свят ще ви се подчинява.
— Значи е по-голям и от бивол? Виждал съм ужасно големи биволи.
— Десет пъти по-голям.
Нател се усмихна щастливо.
— Хващам се на бас, че тогава всички ще ми се възхищават.
— Точно така, ваше величество.
— Би ли повторил отново какво трябва да направя?
— Трябва да дойдете с мен до Мястото, което вече не съществува.
— Точно тази част не я разбирам. Как мога да стигна там ако то не вече не съществува?
— Когато му дойде времето, пророчеството ще ни покаже пътя, ваше величество.
— О, разбирам. Имаш ли някаква представа къде се намира това място?
— Открих някои доказателства, че е някъде в Малореа.
Изведнъж Нател се намръщи и викна:
— Ужасно!
— Не ви разбирам…
— Наистина бих искал да дойда с теб, Агачак. Наистина много ми се иска — защото ще получа много злато, килими, коприна и други неща — и дори ще накарам Ургит и Дроста, а може би и Закат да ми се кланят. Но за жалост не мога да го направя.
— Не ви разбирам. Защо?
— Не трябва да излизам от къщи. Маминка ще ме накаже, ако го направя. Знаеш как стои този въпрос. Дори не мога да си представя, че някога ще отида чак в Малореа.
— Но нали сте крал!
— Това не променя нещата. Винаги правя това, което ми нареди маминка. А тя казва на всички, че съм най-доброто момче.
Агачак не се подаде на непреодолимото си желание да превърне този глупак в крастава жаба, а може би още по-добре — в медуза.
— Искате ли да поговоря с майка ви? — предложи той. — Сигурен съм, че ще мога да я убедя да ви разреши.
— Точно така! Това е великолепна, прекрасна идея, Агачак. Ако маминка каже, че мога да отида, ще дойда с теб бързо като светкавица.
— Добре — рече Агачак и се обърна.
— Хей, Агачак?
— Да?
— Какво означава думата „пророчество“?
Бяха се събрали във Воу Мандор, далеч от бдителните очи на кралете, за да обсъдят нещо, което трябваше да бъде изпълнено незабавно. Постъпката им малко противоречеше на закона, но това не ги интересуваше.
Барак също беше там, както и Хетар, Мандорален и Лелдорин. Релг току-що бе пристигнал от Марагор. Унрак, синът на Барак, седеше на пейката до прозореца.
Графът на Трелхайм се изкашля и призова към тишина. Приятелите се бяха събрали в кулата в крепостта на Мандорален. Златните лъчи на есенното слънце нахлуваха през сводестия прозорец. Барак, огромен и сияещ в зеления си кадифен жакет, бе сресал рижата си брада, косата му беше сплетена на плитки.
— Добре — избоботи той. — Да започваме. Мандорален, сигурен ли си, че стълбището е добре охранявано? Не искам някой да ни подслуша.
— Разбира се, господарю на Трелхайм — отговори сериозно рицарят. — Гарантирам с живота си за това — Мандорален носеше ризница и обшита със сребро туника.
— Едно обикновена „да“ щеше да е достатъчно, Мандорален — въздъхна Барак. — Значи така — бързо продължи той, — на нас ни е забранено да се присъединим към Гарион и другите, нали?
— Така каза Кайрадис в Реон — отвърна тихо Хетар. Както винаги, той беше облечен в обичайната си дреха от конска кожа и кичурът коса, който се спускаше върху раменете му, беше стегнат със сребърна халка. Седеше отпуснат спокойно в едно от креслата, протегнал дългите си крака напред.
— Е, добре тогава — продължи Барак. — Ние не можем да отидем с тях, но никой не може да ни попречи да отскочим до Малореа по наша собствена работа, нали?
— Каква работа? — бързо попита Лелдорин.
— Все ще измислим нещо. Аз имам кораб. Ще отпътуваме до Тол Хонет и ще купим някакви стоки, които ще са нашият товар. След това ще отплуваме до Малореа и ще започнем някаква търговия.
— Как възнамеряваш да прекосиш Източното море с „Морска птица“? — попита Хетар. — Това може да отнеме много време.
Барак примигна хитро и каза:
— Имам карта. Ще пътуваме край източните предели на Ктхол Мургос и след това ще навлезем в Източното море. Разстоянието оттам до Малореа е съвсем малко.
— Мислех, че мургите са скрили всички карти на тяхното крайбрежие — рече Лелдорин и се навъси.
— Така е — засмя се Барак. — Но докато Джевълин беше в Рак Урга, успя да открадне една.
— А как успяхте да я вземете от него? — попита Хетар. — Той е по-потаен дори от мургите.
— Той се върна в Боктор с кораба на Грелдик. Джевълин не е добър моряк и често му призлява. Така че Грелдик е отмъкнал картата и е наредил да направят копие. Джевълин изобщо не знае за това.