Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Магьосницата от Даршива
Магьосницата от Даршива - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Магьосницата от Даршива

Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:

Страшното дете на Мрака, Зандрамас, е винаги с крачка напред пред Гарион и неговите приятели. Тя им се присмива и шпионира всяко тяхно движение, приела формата на огромен дракон. Нейната армия, предвождана от Повелителя на демоните, заплашва Гарион и верните му другари с удари в гръб. Пред тях са изправени войските на император Закат, който иска да ги вземе отново в плен.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 139
Перейти на страницу:

— Но гролимът накрая е решил да навлезе във вътрешността, така ли? — попита Силк.

— Да, приятелю. Да. Нахлу преди няколко дни и ни удари като ураган. Или знаеше къде точно отива, или преследваше някого — не знам кое от двете е вярното. Както и да е, даршиванците престанаха да ни преследват и се втурнаха да препречат пътя им. Тогава гролимът на карандите повика демоните, за които спомена Вурк. Отначало чудовищата се нахвърлиха върху даршиванците, но после гролимите от Даршива — или може би самата Зандрамас — призоваха своите демони. И тогава започна истинската битка. Демоните се нахвърлиха един върху друг и започнаха да тъпчат всички нещастници по пътя си. А ние бяхме там — притиснати от двете страни в клещите на чудовищата — намирахме се между двете армии и отначало ни изпотъпкаха едните демони, а след тях — другите. Тогава аз, Вурк и останалите направихме кратко съвещание и решихме да проверим какво е времето в Гандахар.

— Доста е топло за този сезон — подхвърли Силк.

— Не чак толкова, колкото малко на север оттук, приятелю. Виждал ли си някога демон да бълва огън от грозната си паст? Видях как един войник бе опечен жив в ризницата си. След това чудовището го измъкна от нея парче по парче и го изяде още докато плътта му димеше. — Ефрейторът пристегна новата превръзка около главата си. — Сега би трябвало да се задържи — рече той и се изправи, после погледна слънцето. — Можем да изминем още няколко мили преди да се стъмни, Вурк. Да тръгваме. Ако битката се премести насам, може отново да попаднем в разгара й.

— Слушам — отговори войникът.

Ефрейторът погледна Силк, присви очи преценяващо и каза:

— Ти и приятелите ти сте добре дошли при нас. Няколко мъже на коне могат да помогнат, в случай че налетим на нови неприятности.

— Благодаря, ефрейтор — отклони предложението му Силк. — Ние смятаме да отидем до река Маган и да намерим превоз.

— Тогава ви съветвам да яздите, додето конете ви плувнат в пяна и капнат от умора. Демоните са ужасно бързи, особено когато са гладни.

Силк кимна и каза:

— Желая ви късмет в Гандахар, ефрейтор.

— Смятам да се уволня — каза унило човекът. — Заплатата беше добра, ала работата става все по-опасна и по-опасна. Цялото злато на света не струва пукната пара, ако попаднеш в търбуха на някой демон. — Ефрейторът се обърна към Вурк. — Да тръгваме.

Силк и Гарион се върнаха при другарите си и дребничкият драснианец каза:

— Положението е точно такова, каквото предполагахме. Битката на север е между Урвон и Зандрамас. И двете страни разполагат с демони.

— Значи е стигнала дотам? — попита невярващо Поулгара.

— Всъщност не е имала друг избор — каза Силк. — Нахаз и ордите му от демони са връхлетели срещу нейната армия и са изтребили повечето войници. Трябвало е да направи нещо, за да го спре. Не е шега да попаднеш в плен на демони — дори и за Детето на Мрака.

— Добре — каза сериозно Дурник. — Какво ще правим сега?

— Ефрейторът, който командваше онези войници, ми даде интересен съвет — отвърна Силк.

— О? И какъв по-точно?

— Препоръча ми да се измъкнем от Пелдан колкото е възможно по-скоро.

— Обикновено ефрейторите са умни хора — отбеляза Дурник. — Защо не последваме съвета му?

— Надявах се някой да каже тъкмо това — съгласи се Силк.

12.

Вела изпитваше необяснима тъга. Това беше необичайно чувство за нея, но тя откри, че то й харесва, някаква дълбока, упойваща съществото й печал. Сега Вела вървеше с тихо достойнство по величествените, облицовани с мрамор коридори на палата в Боктор и всички се отдръпваха, забелязали замисленото й изражение. Вела не искаше да приеме факта, че нейните остри ками са изиграли важна роля за това уважение. Всъщност красивата млада жена не беше вадила камите си срещу никого вече цяла седмица. Последният човек беше един слуга с прекалено фамилиарно държане, който бе приел прямото й поведение за предложение за по-интимно приятелство. Но тя не го нарани много и той й прости още преди кървенето да спре.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)