Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
В тази ранна утрин Вела беше тръгнала към приемната на кралицата на Драсния. Кралица Порен често караше Вела да се чувства объркана. Тя беше дребна и спокойна, не носеше ками и рядко повишаваше глас, но всички в Драсния и останалите кралства на алорните се отнасяха към нея с безкрайно уважение. Самата Вела, без да знае защо, бе приела предложението на дребната кралица да започне да се облича в рокли от светлолилава коприна. Роклята обаче бе нещо обременяващо и ограничаваше бързината на краката, и стягаше гърдите. Доскоро Вела предпочиташе да носи черни кожени панталони, ботуши и кожен елек — удобни и практични дрехи. Освен това бяха здрави и й даваха възможност да покаже качествата си на онези, които искаше да впечатли. В по-специални случаи обикновено обличаше леки вълнени рокли и фино прозрачно бельо от розова малореанска коприна, което прилепваше към тялото й, докато танцуваше. От друга страна, коприната шумеше обезпокоително, но допирът с кожата й й харесваше. Това я караше да се чувства неудобно, защото осъзнаваше, че е жена, а не просто няколко ками и изгарящо желание да ги използва.
Вела почука тихо на вратата на Порен.
— Да? — Гласът на Порен бе спокоен и ведър.
Тази жена никога ли не спеше?
— Аз съм, Порен. Вела.
— Влез, дете.
Веда стисна зъби. Все пак не беше дете. Странстваше по света, откакто навърши дванадесет години, и беше препродавана вече шест пъти. За една година — толкова кратко и така щастливо време — беше омъжена за един висок и слаб надракски трапер на име Тек, когото обичаше до полуда. Но Порен сякаш я приемаше като някое диво жребче, което на всяка цена трябва да опитоми. Въпреки че не го желаеше, тези мисли смекчаваха възмущението й. Дребната русокоса кралица на Драсния по някакъв странен начин се бе превърнало в майката, която Вела никога не бе имала. Мислите за камите и за това как я бяха продавали и купували отлетяха някъде далеч под въздействието на този мъдър и нежен глас.
— Добро утро. Вела — поздрави я Порен. — Искаш ли чай? — Макар че на обществени места кралицата носеше черно, тази сутрин халатът й беше от бледорозова коприна и може би затова тя изглеждаше много уязвима.
— Здравей, Порен — отвърна Вела. — Не, благодаря, не ща. — И се отпусна тежко на креслото до дивана на русокосата кралица.
— Не сядай така грубо, Вела — каза Порен. — Дамите не правят така.
— Аз не съм дама.
— Все още не може би, но се опитвам да те направя дама.
— Защо си губиш времето с мен. Порен?
— Да правиш онова, което си струва, не е загуба на време.
— Аз? Нещо, което си струва?
— Повече, отколкото можеш да си представиш. Много рано си се събудила тази сутрин. Тревожи ли те нещо?
— Не можах да заспя. Напоследък сънувам странни сънища.
— Не позволявай на сънищата да те разстройват, дете. Понякога те са свързани с миналото, понякога с бъдещето, но в повечето случаи са просто сънища…
— Моля те, не ме наричай „дете“, Порен — възрази Вела. — Да си кажем правичката, аз съм почти толкова възрастна, колкото си и ти.
— Може би на години, но годините просто измерват времето.
Някой почука дискретно на вратата.
— Да? — отговори Порен.
— Аз съм, ваше величество — отвърна познат мъжки глас.
— Влезте, маркграф Кендон — покани го кралицата.
Джевълин беше слаб, със строг аристократичен вид. Устните му бяха язвително извити. Както обикновено носеше перленосив жакет и плътно прилепнал към тялото му черен панталон, който никак не му отиваше, защото краката му бяха тънки като клечки. Началникът на драснианското разузнаване направи дълбок поклон.
— Ваше величество — поздрави той кралицата. — Лейди Вела.
— Не ме обиждай, Джевълин — отговори Вела — Аз нямам титла, така че не ме наричай „лейди“.
— Още ли не си й казала? — попита тихо Джевълин кралицата.
— Възнамерявах да го направя на рождения й ден.
— За какво става дума? — попита Вела.
— Имай търпение, скъпа — рече и Порен. — Ще научиш всичко за титлата си, когато му дойде времето.
— Не ми трябва драснианска титла.
— Всеки има нужда от титла, скъпа.
— Тя винаги ли се е държала по този начин? — попита Вела началника на драснианското разузнаване.
— Беше малко по-наивна, докато имаше млечни зъби — отговори учтиво Джевълин, — но стана много по-забавна, когато се сдоби с постоянни.
— Дръж се прилично, Кендон — каза му Порен. — Как беше в Рак Урга?
— Отвратително — но всички градове на мургите са такива.