Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Майор Хейуърд, нямате ли някакво поръчение от маркиз де Монкалм, което Трябва да ми предадете?
На свой ред и Дънкън се сепна и започна със смутен глас да му съобщава полузабравеното поръчение. Излишно е да се спираме подробно на начина, по който френският генерал учтиво бе отклонил всеки опит на Хейуърд да изкопчи от него какво е това, което иска да съобщи на Мънроу, както и на категоричното, макар и любезно, съобщение, с което той даваше на неприятеля си да разбере, че ако не желае да го получи лично, няма изобщо да го получи. Докато Мънроу слушаше подробния доклад на Дънкън, възбудените бащински чувства постепенно отстъпваха пред дълга на командира. Когато Дънкън свърши, той видя пред себе Си само един ветеран, изпълнен с горчивите чувства на наранена войнишка чест.
— Казахте достатъчно, майор Хейуърд! — възкликна ядосаният стар човек. — Достатъчно, за да може от казаното да се състави цял коментар за френската учтивост. Ето че този господин ме поканва на преговори и когато аз му изпращам един способен мой заместник — защото вие наистина сте такъв, Дънкън, макар и да сте млад, — той ми отвръща с някаква гатанка.
— Може да не е погледнал така благосклонно на заместника, уважаеми сър. А и не трябва да забравяте, че поканата, която той сега повторно отправя, бе предназначена за коменданта на укреплението, не за неговия помощник.
— Добре, сър, нима заместникът не е облечен с властта и достойнството на този, който го изпраща. Той иска да разговаря с Мънроу! Бога ми, сър, много съм наклонен да Удовлетворя желанието му, ако не за друго, поне за да му покажа твърдия ни външен вид, въпреки броя на войниците му и ултиматумите му. Смятам, че този ход няма да е лоша политика, млади човече.
Дънкън, който смяташе, че най-важното е да се доберат по-скоро до съдържанието на донесеното от разузнавача писмо, сега с радост подкрепи тази идея.
— Без съмнение неговата самоувереност не би се засилила, когато види нашето безразличие.
— Едва ли някога сте казвали нещо по-вярно. Бих желал, сър, той да можеше да посети форта посред бял ден, и то като нападател. Това е най-сигурният начин да покажем издръжливостта си като неприятели и е много повече за предпочитане пред системата на обстрелване, която той е избрал. Красотата и мъжествеността на войната много са се обезобразили, майор Хейуърд, от военното изкуство, препоръчвано от вашия господин Вобан. Нашите прадеди са се издигали над страха, облечен във формата на някаква си военна наука!
— Това може да е напълно вярно, сър, но сега ние сме длъжни да отвърнем на изкуството с изкуство. Какво ще наредите във връзка със срещата?
— Ще се явя пред французина, и то без страх и без отлагане. Ще го направя веднага, сър, както подхожда на един кралски служител. Вървете, майор Хейуърд, и заповядайте на тръбачите да дадат сигнал. Изпратете куриер да съобщи на французите кой пристига. Ние ще го последваме с малка свита, защото е редно подобна почит да се окаже на този, който е натоварен да брани честта на отечеството си. И вижте какво, Дънкън — прибави той полушепнешком, при все че бяха сами, — няма да е зле наблизо да има подкрепление, в случай че на дъното на всичко това се крие някаква измама.
Младият човек напусна стаята н тъй като вече се свечеряваше, побърза да даде незабавно необходимите нареждания. Беше нужно малко време, за да се строят няколко реда войници и да изпратят един ординарец с бяло знаме да съобщи за приближаването на коменданта на форта. Когато Дънкън изпълни тези две задължения, той поведе отряда към изхода на укреплението. Там завари командира си, който беше готов и го очакваше. След извършването на необходимите за случая церемонии старият воин и неговият млад помощник напуснаха крепостта, придружавани от охраната.
Бяха изминали само стотина ярда от укреплението, когато, видяха малката свита на френския генерал да се подава от долчинката на потока, който делеше батареите на обсадителите от обсадения форт. От момента, когато Мънроу бе напуснал крепостта, за да се яви пред неприятелите си, той бе придобил величествен вид, с походка и израз на истински воин. Щом зърна бялото перо, което се развяваше на шапката на Монкалм, очите му светнаха и възрастта му като че вече не личеше върху едрата му и все още мускулеста снага.
— Кажете на момчетата да внимават, сър — обърна се той шепнешком към Дънкън, — и да държат здраво пушките и ножовете си, защото човек никога не може да се чувствува сигурен в хората, които служат на онези там Людовиковци. Едновременно с това ще дадем вид, че се чувствуваме в пълна безопасност. Разбирате ме добре, нали, майор Хейуърд?