Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Майор Хейуърд!
— Какво казваш за момъка? — запита баща й. — Изпратих го да побъбри малко с французина. Е, сър, вие сте млад и подвижен. Хайде, хлапенце, махай се! Като че един войник си няма достатъчно грижи, та лагерът му трябва да се пълни и с такива дръзки бъбривки като тебе!
Алиса последва със смях сестра си, която веднага тръгна да излезе от стаята, като разбра, че присъствието им не е вече желателно. Вместо да запита младия човек за резултата от мисията му, в продължение на няколко минути Мънроу крачеше из стаята със скръстени на гърба ръце и с отпусната надолу глава, унесен в мислене. Най-после вдигна очи, в които блестеше бащинска обич, и възкликна:
— Какви чудесни момичета са те, Хейуърд! Всеки може да се гордее с тях!
— Вие отдавна знаете мнението ми за дъщерите ви, полковник Мънроу!
— Вярно, момко, вярно — прекъсна го нетърпеливият стар човек. — В деня, когато дойдохте, вие бяхте започнали да откривате сърцето си по този въпрос, но аз не смятах, че е подходящо за един стар войник да говори за брачни радости и сватбени шеги, когато неприятелите на краля му щяха да се окажат може би неканени гости на угощението! Ала аз сбърках тогава, Дънкън, момчето ми, сбърках. И сега съм готов да чуя онова, което имате да ми кажете по този въпрос.
— Въпреки удоволствието, което вашите уверения ми доставят, драги сър, трябва най-напред да ви предам едно важно съобщение от Монкалм.
— Нека французинът и всичките му войници отидат по дяволите, сър — възкликна сприхавият ветеран. — Той още не е господар на Уилиам Хенри, нито пък ще стане, ако, разбира се, Уеб докаже, че е човек на място. Не, сър! Слава богу, още не сме в такава голяма беда, че Мънроу да не може да се занимава с малките си семейни задължения. Вашата майка, Дънкън, беше единствено дете на най-близкия ми приятел и аз ще ви изслушам, дори и ако всички рицари на свети Людовик се изправят вкупом пред портите на форта начело с френския светия и помолят да им се окаже честта да поговорят с мене. Хубави титли на благородство, сър, които могат да се купят със сандък захар! Пък и тези евтини маркизки титли! Истински старинен герб, символ на достойнство, е шотландският трън55 — въплъщение на принципа „nemo me impune Lacessit“56. Твоите прадеди имаха именно този девиз, Дънкън, и те бяха украшение на благородническото съсловие в Шотландия.
Хейуърд разбра, че началникът му изпитва някакво злобно удоволствие, като изявява презрението си към съобщението от френския генерал, и затова беше склонен да погледне снизходително на този злъчен изблик, защото знаеше, че ще бъде краткотраен. Ето защо той отвърна с равнодушие, доколкото изобщо можеше да бъде равнодушен по този въпрос:
— Както знаете, сър, аз си позволих да ви помоля за честта да стана ваш зет.
— Да, момко, думите ви бяха достатъчно ясни. Но нека ви запитам, сър, така ясно ли говорихте и с девойката?
— Честна дума, не! — възкликна с жар Дънкън. — Щях да злоупотребя с оказаното ми доверие, ако се бях възползувал от положението си за постигането на тази цел.
— Вашите принципи са принципи на истински джентълмен, майор Хейуърд, и са напълно уместни, обаче Кора Мънроу е достатъчно благоразумна и издигната, така че не се нуждае дори и от бащинска опека.
— Кора?
— Да, Кора! Ние говорим за намеренията ви спрямо мис Мънроу, нали, сър?
— Но Аз … аз … аз не си спомням да съм споменавал името й — каза със заекване Дънкън.
— Е, тогава за каква женитба поискахте съгласието ми, майор Хейуърд? — запита старият воин, като се изправи с достойнство на обиден баща.
— Вие имате и друга, не по-малко прекрасна дъщеря.
— Алиса! — възкликна бащата с учудване, което не беше по-малко от това, с което Дънкън бе изрекъл името на сестра й.
— Това беше моето желание, сър.
Младият човек чакаше мълчаливо отговора на признанието, което сякаш беше съвсем неочаквано и бе предизвикало такова необикновено въздействие. В продължение на няколко минути Мънроу крачеше из стаята с бързи и големи крачки. Строгите черти на лицето му се свиваха конвулсивно, сякаш бе потънал в размишленията си. Най-после се спря пред Хейуърд и като прикова очи в неговите, каза със силно разтреперани устни:
55
Трънът е националната емблема на Шотландия. Б.пр.
56
„Никой не може безнаказано да ме обиди.“ Б.пр.