Последният мохикан

По времето, за което пишем, маркиз де Монкалм беше в разцвета на възрастта си и на върха на успехите си. Но дори и при това свое завидно положение той беше любезен и се славеше както с учтивостта си, така и с рицарската си смелост, която само две години подир това го накара да пожертвува живота си, на Ейбрахамските полета. Като извърна очи от злобното лице на Магуа, Дънкън с удоволствие ги отправи към усмихнатите, изтънчени черти и благородната военна осанка на френския крал.

— Monsieur — каза той. — J’ai beaucoup de plaisir a — bah! — Ou est l’interpete? (Господине, много ми е приятно да — ах! — Къде е преводачът?)

— Jc crois, monsieur, qu’il ne sera pas necesairc. (Мисля, господине, че той не ще е необходим.) — отвърна скромно Хейуърд. — Je parle un pen francais. (Аз говоря малко френски.)

— Ah! J’en suis bien aise. (O, това много ме радва.) — каза Монкалм, като хвана Дънкън приятелски под ръка и го заведе навътре в палатката, така че другите да не могат да ги чуват. — Je deteste ces fripons-la; on ne sait jamats sur quel pied on est avec eux. (Мразя тези вагабонти; човек никога не знае как да се държи с тях.) Eh bien, monsieur (E добре, господине.) — продължи той, като говореше все на френски. — При все че бих се чувствувал горд да приема вашия комендант, аз съм много щастлив, че той е сметнал за редно да изпрати един такъв бележит и не се съмнявам, приятен офицер като вас …

Дънкън се поклони ниско, поласкан от комплимента, въпреки героичното си решение да не се оставя да го подведат, та да забрави интересите на своя крал. Като се поспря за миг, за да събере мислите си, Монкалм продължи:

— Вашият командир е смел човек и е напълно способен да отблъсква моите нападения. Но господине, не е ли вече време да започнете да се вслушвате повечко в човечността и по-малко в смелостта си? Едното е също така присъщо на героя, както и другото.

— Ние смятаме тези две качества неразделни — отвърна с усмивка Дънкън. — Но докато в енергичността на ваше превъзходителство ние съзираме добър подтик за поощряване на едното качество, засега не виждаме никаква особена нужда за проявяване на другото.

На свой ред Монкалм се поклони леко, но стори това с вид на човек, който е твърде опитен, за да се поддава на ласкателства. След това, като помисли един миг, той прибави:

— Твърде е възможно моят бинокъл да ме лъже и вашият форт да устоява на канонадата ни повече, отколкото съм предполагал. Знаете ли с какви сили разполагаме?

— Пресмятанията ни са различни — каза нехайно Дънкън. — Обаче и най-високите показват не повече от двадесет хиляди души.

Французинът прехапа устни и прикова остър поглед в събеседника си, сякаш наистина се съгласяваше с твърдението, че броят на войниците му е двойно по-голям от действителния.

— Зле говори за нашата бдителност като войници това, че каквото и да правим, господине, ние никога не можем да прикрием нашия брой. Ако подобно нещо е изобщо възможно, човек би казал, че в тези гори това е най-лесно. Но макар вие да смятате, че е твърде рано да се вслушвате в повеленията на човечността — прибави той, като се усмихна лукаво, — все пак мога да си позволя да вярвам, че галантността не е чужда на един млад човек като вас. Както дочух, дъщерите на коменданта влезли във форта след започването на обсадата?