Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Зад Джак седяха двамата от групата на Спенглър. Не бе разменил нито дума с облечените в сиви униформи мъже. Те също не опитаха да го заговорят.
Джак се облегна в седалката си. По расовата принадлежност на хората от охраната си личеше, че Спенглър не се е променил. Дженифър веднъж му бе признала, че баща и е редови член на Ку Клукс Клан. Често взимал Дейвид на събранията им като момче и го биел, ако се дърпал. Джак хвърли поглед към русите си спътници. Явно уроците от детството бяха усвоени добре.
Пилотът приближи моторницата до кърмата на „Дийп фатъм“ и спря.
— Готово.
Джак стана и отиде до кърмата. Преди да се качи на кораба си, единият от хората на Дейвид го хвана за лакътя.
— Господин Къркланд, командир Спенглър ни помоли да ви предадем това.
Русият мъж държеше малък пакет с размери на кутия за бижу. Беше завързан с панделка. Джак се намръщи.
— Прощален подарък — каза мъжът. — С благодарностите на командир Спенглър.
Джак взе кутийката, мъжът кимна и отстъпи назад. Джак се прехвърли на платформата за лодки и хвана с една ръка стълбата. Моторницата веднага даде заден и се отдалечи с рев. Пръските стигнаха до шпангоута и намокриха обувките му.
Робърт се появи на кърмата отгоре и се надвеси през перилата.
— Как мина? — извика той. — Научи ли нещо?
— Да, извикай всички.
Робърт вдигна палец и изчезна.
Джак погледна към малката кутийка. Беше сигурен, че не е благодарствен подарък. По-скоро някой от гадните номера на Дейвид, последна обида, пратена по типичния му начин. Джак изпита внезапен порив да изхвърли кутийката в морето, но любопитството надделя. Докосна панделката и поклати глава. Денят му и без това бе отвратителен — защо да го вгорчава още повече? Щеше да отвори проклетото нещо по-късно. Пъхна кутийката в джоба на якето си и се заизкачва по стълбата.
Докато се катереше, хвърли поглед към „Гибралтар“, Изпита съжаление. Сякаш отново се уволняваше и късаше с миналото, което бе целият му живот.
Завладян от ненадейната меланхолия, Джак се изкатери на палубата. Елвис побърза да дойде и да го поздрави. Джак коленичи и потупа енергично кучето си, което размаха опашка от удоволствие. Някои неща не се променят.
— Никога не би ме изхвърлил зад борда, нали, приятелю? — сподели огорчението си той.
18:15.
Овалният кабинет в Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия
Останал за момент сам, Лоурънс Нейф се завъртя на стола си, като обмисляше последните събития. Планът му да обвини китайците се развиваше като по часовник. Никълъс Ружиков се показа като лоялен приятел и умел манипулатор на медиите. Бе прегледал проектонотата на държавния секретар до китайския министър-председател. Беше гневна. Нейф разпозна отпечатъците на Ружиков навсякъде: „никакви компромиси… незабавни ответни действия… крути мерки…“ Беше само на крачка от обявяване на война. Нейф обаче подписа проекта с удоволствие. Според него бе дошло времето китайското правителство да изпита с пълна сила мощта на американската дипломация… подкрепена с най-голямата военна машина на света. Кратката нота оповестяваше внезапния край на безгръбначната политика на администрацията на Бишоп. Минаване напряко, така да се каже.
Облегна се назад и обгърна с поглед Овалния кабинет. Сега администрацията бе негова, мислеше си Нейф, като се наслаждаваше на новото си положение. Но краткият момент на уединение бе прекъснат от чукане на вратата.
— Влез!
Вратата отвори и влезе личният му помощник — слаб младеж на двадесет и няколко години, чието име Нейф така и не запомни.
— Какво има?
Младежът нервно се приведе в полупоклон.
— Сър, шефовете на ЦРУ и СИС са тук.
Нейф се поизправи в креслото. Нито един от двамата нямаше уговорена среща.
— Да влязат.
Момчето отстъпи назад и пусна посетителите.
Никълъс Ружиков влезе първи и посочи на Джеб Фийлдинг, шефа на Службата за извънредни ситуации, тапицираните с кожа кресла до стената. По-възрастният мъж с вид на архивар, съсухрен и със свити рамене, мъкнеше куп хартии под мишница.
— Господин президент, помислих си, че трябва да видите това. — Ружиков посочи към канапетата и фотьойлите около старата маса за кафе, където Фийлдинг вече се настаняваше. — Ако обичате, заповядайте.
Набитият Нейф стана със стон и заобиколи бюрото си.
— Стана късно, Никълъс. Не може ли да изчака? Утре сутринта ще правя обръщение към нацията и не искам да изглеждам прекалено уморен. Американският народ ще има нужда да види силно лице, след като се излъчат новините за Еър Форс 1.
Ружиков леко наведе глава, спазвайки етикета.