Триъгълникът на дракона

Джак и екипажът на „Дийп фатъм“ седяха около масата в морската лаборатория на кораба. Тя бе едно от лишените от прозорци помещения и удобно място за срещи — макар и не най-уютното. За сядане имаше само метални столове, а по стените на лавици бяха наредени стотици стъкленици с различни образци на морски живот, препарирани в солен разтвор или формалдехид. Редиците мъртви същества сякаш се взираха надолу към събралия се екипаж.

— Все още не приемам това обяснение — отсече Джордж. — Целия ден следя новините и слушам безумията на така наречените експерти по Си Ен Ен, Си Ен Би Ес и Би Би Си. Не вярвам на нито една тяхна дума.

Джак въздъхна. По-рано бе съобщил на хората си информацията, изнесена на срещата, както и новата заповед — напуснете района. Отне им цял следобед да съберат такелажа, да приберат „Наутилус“ и да вдигнат котва. До вечерта бяха напуснали зоната на катастрофата и сега от всички страни ги заобикаляше пуст океан.

— Катастрофата вече не е наша грижа — раздразнено каза Джак.

Срещата не протичаше по начина, по който бе очаквал. Беше ги събрал, за да ги поздрави за помощта им и да решат какво да правят. След като корабът съкровищница „Кочи Мару“ потъна в подводния вулкан, „Дийп фатъм“ се нуждаеше от нова цел. Двете златни кюлчета, измъкнати от потапянето преди седмица, бяха изпратени на остров Уейк и оттам — в банката на Кендъл Макмилън в Сан Диего. Малкото съкровище едва успя да покрие разходите им за едногодишното търсене на „Кочи Мару“. Сумата, изплатена от Военноморските сили за участието в спасителната операция, щеше да стигне за известно време, но не за дълго. Трябваше отново да искат отсрочване на заема.

Счетоводителят Макмилън седеше на отсрещния край на масата, все още зеленикав от морската болест, сполетяла го по време на вчерашните бури. Независимо от взетите тук решения последна дума имаше банката — дали да финансира следващото им начинание, или да откаже. Макмилън седеше с писалка в ръка и драскаше по краищата на бележника си. Екипажът, още гневен от безцеремонното изритване, тепърва трябваше да обсъди въпроса.

Джак се опита да смени темата.

— Да оставим този въпрос и да решим какво ще правим оттук нататък.

Джордж се намръщи.

— Слушай, Джак, снощи преди експлозията исках да ти покажа нещо. И все още искам.

Джак си спомни, че историкът бе прекъснал среднощния му разговор с адмирал Хюстън.

— Добре, но това е последното нещо по този въпрос После се захващаме с истинската работа.

— Съгласен.

Джордж се наведе и измъкна навитата на руло карта, която бе сложил на пода до себе си. С едно движение я разгъна върху масата. Картата изобразяваше целия Пасифик. Върху него бе начертан голям червен триъгълник, изпълнен с малки хиксове.

Лиза стана, за да вижда по-добре.

— Какво е това?

— Триъгълникът на Дракона — потупа картата Джордж.

— Какво? — не разбра Лиза.

Джордж проследи с пръст червения триъгълник.