Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
В този смисъл заниманията с духовно-спиритуални теми могат да го направят по-спокоен, по-уравновесен и по-разбиращ, по-толерантен, но и по-директен, по-осъзнат, посмел, готов на рискове — за да върви по собствения си път в хармония с духовните закони.
Не трябва да забравяме, че има хора, при които пушката гърми на обратно. Някои „избраници“ превъртат нещата, губят почвата под краката си в тези теми, защото „Егото“ им (не душата) се чувства призвано за нещо повече. Те изоставят ежедневните си задължения (семейство, домакинство, печелене на пари…), губят себе си в илюзии и мисловни конструкции и впоследствие стават дори по-зле от преди.
Това, мои скъпи читатели, е другата страна на медала. С книгите си успях да вложа у много хора импулси да гледат на света с други очи, за да могат в бъдеще да живеят по-осъзнато и по-самостоятелно. Но и аз трябваше да осъзная, че някои от тях изобщо не можаха да влязат в контакт с казаното, започнаха да се страхуват, да живеят параноично, у тях се надигна гняв…
Когато разбера за подобни случаи, се питам дали нямаше да е по-добре да не пиша. Но с всичко в живота е така. Откривателят на електричеството също не си е представял, че на електрическия стол ще бъдат убивани хора…
Следователно, ако видим, че заниманията ни с определена тема не ни носят нищо, трябва да направим пауза и да оставим всичко настрана, да поработим вътрешно и практически да наблюдаваме какво от това, което сме прочели, реално е приложимо и ни носи положителни резултати.
Естествено Законът за кармата не означава, че във всеки живот винаги трябва да минаваме през калта (често ни го обясняват като „вина“), в която сме вкарали другите и самите себе си; все някога ще трябва да проумеем, че след като той действа перфектно в отрицателен план, е логично да се прояви със същата сила и в положителен. Или, като логични мислещи хора, да се опитаме в настоящето да посеем толкова добро, колкото можем, за да имаме право в предстоящото бъдеще или в някой друг живот да берем добри плодовете.
В Талмуда намираме всичко това още веднъж, обобщено в пет изречения:
Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,
Внимавай за думите си, защото те ще станат действия,
Внимавай за действията си, защото те ще станат навици,
Внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,
Внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.
От тази гледна точка накратко ще разгледаме и въпроса за болестите, защото и те не падат от небето, а ни питат…
12. Кой е виновен за болестта ми?
Болестите наистина не падат от небето и не са никакви „божии наказания“. Със сигурност има вируси и вредители, които биха могли да предизвикат безредици в тялото ни, но само при наличие на подходяща почва: т.е., ако имунната система е отслабнала или е налице благоприятна духовна почва. Бог никога не наказва. Всичко, което ни се случва, е следствие от предишни действия.
„Каквото горе, такова и долу“: тялото би трябвало да е отражение на душата. Ако сме в душевна дисхармония, и тялото е в дисхармония. Ако изпитваме яд, и то започва да се „ядосва“ и го показва с различни болести.
Те не могат да бъдат победени с външни средства, защото са наши приятели, които искат да насочат вниманието ни към нещо конкретно. Тук отново виждаме в действие Принципа на засмукването: колкото повече се страхуваме от дадена болест, толкова по-често се разболяваме от нея. Колкото повече се борим с някоя болест, толкова повече се засилва тя. Колкото повече искаме да я премахнем, толкова по-дълго остава при нас. Ако разберем нейните душевни послания, тя си отива от само себе си, защото не е дошла да вреди, а така да се каже — по „приятелска линия“ — и като добър приятел иска да ни каже, че трябва да се променим, че душата ни е спряла развитието си. Следователно болестите не са врагове, а посланици. Всъщност не съществуват „болести“, а само болни хора!
Нека си представим следното: един алкохолик е близо до края си. Ясно е, че черният му дроб се разпада, но той още не го знае. „На тази възраст вече всичко вече се клати, та аз ли няма да се клатушкам пиян-залян.“ Той прави подобни изказвания, за да не признае, че вече е станал зависим от алкохола и че това е най-лесният начин да съсипе тялото си, както е опорочил своя разум. Той има своите готови отговори, но все пак тайно в себе си знае как стоят нещата. Не приема помощ и не е готов да вземе решение.
Единствената възможност е да му се трансплантира нов черен дроб (търговията с органи междувременно е доста печеливш бизнес) или да приема нов фармакологичен супер-препарат, който бързо може да възстанови чернодробните клетки. А може би, той ще отиде при някое от супер-децата, което като положи ръката си върху него, ще го освободи от болестта.